Българинът роптае срещу високите цени на горивата, но не кара по-малко. Това сочат резултатите от анкетата на www.mobile.bg. Близо 40% от гласувалите водачи изминават между 10 000 и 20 000 км годишно с личните си возила, колкото навъртат колегите им в далеч по-богати европейски страни. Според статистиките средният годишен пробег на автомобилите в Германия и Австрия, например, не надхвърля 13 000 км.
По колко километра изминавате на година?
Между 5 000 и 10 000 км пък изминават близо една трета от шофьорите в България. Това означава, че ежедневният им пробег варира от 14 до 27 километра. При цена на бензина от около 2.30 лв. и примерен разход от 10 л/100 удоволствието да кара колата си срещу 3.20-6.20 лв. на ден си позволява всеки трети роден автомобилист.
Съвсем немалък брой от участниците в анкетата признават, че навъртат над 20 000 км с личните си автомобили на година въпреки икономическата криза. Съпътстващите я финансови затруднения явно не засягат близо 25% от българските шофьори.
Най-скромна се оказва групата на онези, които изминават под 5 000 км годишно. Колко от тях се ограничават принудително от съображения за пестене и колко разполагат със служебни автомобили, може само да се гадае.
Като цяло обаче българските автомобилисти не се вписват съвсем в световната тенденция на намаляващ средногодишен пробег, която се наблюдава от 90-те години на миналия век насам. През 1993-а немците са навъртали по 14 200 км годишно, а през 2003-та пробегът вече е 13 500. Спад отбелязват и французите. През 2001-ва те са изминавали по 14 000 км на година, докато през 2009-а цифрата е намаляла до 12 500. Даже американците, които се смятат за световни шампиони със средногодишен пробег над 23 000 км, карат все по-малко от 2008-ма насам. Повечето изследвания по темата сочат цените на горивата за основен фактор за глобалния спад.
Всъщност заключението, че българинът не се ограничава особено, когато пълни резервоара на колата си, не се нуждае от статистическо потвърждение. Ежедневните задръствания по улиците на големите градове илюстрират достатъчно красноречиво транспортните приоритети на нашенеца. Известното облекчение на трафика през последните две години се дължи по-скоро на намалелия брой работни места в резултат на стагнацията в икономика и строителството в частност.
Ситуацията по улиците напомня доста на картината в кръчмите. Криза или не, заведенията са пълни. А оплакването винаги ще си остане национална черта на българския характер.