Спадането на гумите се превръща в проблем още с патентоването им през 1846 г. Дори за неспециалист е ясно, че ниското налягане на въздуха в колелата не предвещава нищо добро. Неслучайно ежедневната му проверка се споменава на челно място в почти всяко ръководство за обслужване на автомобила.
Меката гума оказва много по-голямо съпротивление при въртене, което води до повишен разход на гориво и по-бързо износване. Това обаче далеч не са най-неприятните последствия. Много по-опасна може да бъде загубата на сцепление и занасянето в завой, резки маневри или екстрено спиране.
Способи за елиминиране на подобни рискове се търсят отдавна. Най-простото решение е да се проверява налягането "на ръка". Клечането покрай колата с манометър обаче невинаги е приятна процедура - особено в дъждовно и студено време. Факторът "мързел" също не може да се пренебрегва. За щастие има куп системи, които следят дали всичко с гумите е наред.
Най-елементарните приспособления за тази цел са специални капачки за вентилите с цветови индикатори. Когато налягането спадне под 2 атмосфери, например, те се украсяват в жълто (оранжево, виолетово и т.н.). Червеният цвят пък предупреждава за спадане на гумата под критични стойности. Достойнството на тези капачки е пределната простота; недостатъкът - слабата информативност. Водачът не може да установи нередност по време на движение и така или иначе трябва да обикаля колата преди да потегли. Освен това спадането на някоя от гумите се отчита по определени стойности, които може да не съответстват на параметрите за конкретния автомобил.
Далеч по-съвършени са електронните системи за следене на налягането. Те са в състояние да предупреждават мигновено за проблем, като отчитат и точни стойности. Много от тях комуникират с бордовия компютър на колата посредство радиосигнали, но има и такива, които могат да предават информацията до отделни приемници и дори мобилни телефони чрез Bluetooth.
Системите за следене на налягането в гумите, които се монтират заводски, разчитат и на още по-хитроумни технологии. Вместо чрез сензори в самите колела те откриват нередности като анализират данните от работата на ABS-а. Нейните датчици постоянно отчитат въртенето на всяко колело. При спадане на гумата профилът й става по-нисък, вследствие на което тя прави повече обороти. Системата анализира тези изменения и подава сигнал.
Този способ за следене на налягането обаче си има и кусури. Системи, работещи на такъв принцип, не подават точна информация при продължително движение по път с много завои заради големите разлики в честотата на въртене на колелата от двете страни на автомобила.
Каквито и хитроумни джаджи да бъдат измислени за следене на налягането в гумите, принципът "око да види, ръка да пипне" никога няма да загуби актуалност. Редовната проверка на колелата може да спести не само разходи за гориво, а и да предпази от далеч по-големи неприятности.