В едни от последните летни дни на 2021 година имахме възможността да се докоснем до последния кабриолет, който от BMW представиха, а именно 4 Series Convertible. На наше разположение беше зелен екземпляр в най-мощната конфигурация преди М4, а именно М440i xDrive.
Екстериор
Когато новата 4 Series бе представена на пазара, тя скандализира с огромните си „бъбреци“ в предната част, които дори и една година по-късно, все още са главна тема на разговор при този модел. Кабриолетът също е заимствал този дизайн и въпреки, че голяма част от хората го намират за странен и дори не толкова адекватен, то срещнахме и доста коментари за това как на живо решетките не изглеждат по начина по който изглеждат на снимките.
За разлика от предишните две поколения на модела, включително и 3 Series, новото кабрио използва така наречения мек покрив или таван от плат. Инженерите от BMW са изчислили, че това намалява теглото с 40% в сравнение с твърдия таван, въпреки наличието на истинско стъкло при мекия покрив. Преминаването от кабрио към купе със закрит таван се случва за 18 секунди при скорост до 50км/ч.
Няма как да не отбележим нещо, което ни направи впечатление и става все по-голяма рядкост в наши дни, а именно ауспусите. Макар накрайниците с трапецовидна форма да не отговарят на размера на генерацията, то все пак се радваме да видим, че и двата от тях наистина са свързани към нея, а не са само евтина имитация.
Интериор
При конкретния автомобил, който тествахме, интериорът бе комбинация между светла и тъмна кожа, както и дървени апликации по централната конзола и част от таблото. Качеството на материалите, разбира се е на ниво, каквото може да се очаква от BMW, като единственото ни притеснение е за салона, който в тази цветова комбинация се замърсява доста бързо.
Седалките са големи и удобни с електрическо регулиране за всички настройки, включително и това колко добре да ви придържат страничните опори, което наистина ви позволява да направите седалката точно по вашите изисквания. Воланът, макар и с механично регулиране, също позволява различни опции за височина и дълбочина.
Що се отнася до останалата част от интериора, тя е идентична с тази при повечето модели на марката. Дисплеят на инфотеймънт системата дава възможност за контролиране чрез джойстик до скоростния лост, чрез докосване на екрана, чрез гласови команди или дори чрез жестове.
Проблем с който дори ние се сблъскахме при шофиране и най-вероятно се е случвал и на редица други хора е копчето за сгъване и разгъване на тавана. То се намира точно до бутона за електрическата ръчна спирачка и споделят един и същи размер и начин на работа. Разбира се, двата бутона се различават доста по своите символи, но ако решите да свалите тавана по време на шофиране и не погледнете кой от двата бутона натискате, има голям шанс да активирате ръчната спирачка. В такъв случай автомобилът предприема аварийно спиране и започва обратно отброяване, за да се обади на авариен екип.
Освен за багаж, смеем да твърдим, че задните седалки дори могат да бъдат използвани и за хора, макар това да доставя лек дискомфорт за шофьора и пасажера отпред, както и за тези в задната част. Пътниците отзад срещат затруднения с мястото за краката и заради продължението на централната конзола.
Багажникът е с изненадващо големи размери за автомобил от този клас, като за феновете на статистиката той е с обем от 385 литра при вдигнат таван и 300 литра, когато сгънатият таван се намира в багажника.
Двигател и ходови характеристики
Както споменахме, тествахме най-мощната версия преди М4, а именно М440i xDrive. Това означава, че на разположение имахме подобен 3.0-литров бензинов редови шестак, като при М4, но с по-скромните 374 конски сили. Максималният въртящ момент е 500 нютон метра и се предава към четирите колела с помощта на спортен диференциал в задната част и осемтепенна автоматична трансмисия. За да покрият изискванията на властите в Европейския съюз, BMW са монтирали 48V стартер-генератор, който на практика превръща автомобила в „мек“ хибрид и добавя 11 конски сили при нужда.
Позицията на шофиране е типично ниска за този клас автомобили, а зад волана може да намерите и пера за превключване на скоростите, ако по някаква причина не ви харесва работата на скоростната кутия на ZF. Ние лично не намирахме това за нужно, но пък за връщането на една или две предавки надолу в комбинация със спуснатия таван определено си заслужава използването на минусовото „перо“.
Режимите на шофиране – Sport, Sport +, Comfort, Eco и донякъде Adaptive, определено показваха колата в няколко различни светлини. При Adaptive, както е видимо и от името, автомобилът се адаптира към стила ви на шофиране и дава най-доброто в зависимост от това дали шофирате агресивно или не.
Макар и да сме убедени, че това ще е най-малко използваният режим при такъв автомобил, все пак пробвахме да шофираме и на Eco режим. Тогава автомобилът става изключително тих, а реакциите на газта са забавени. Воланът също омеква, заедно с адаптивното окачване, което въпреки комбинацията с 19-цолови джанти започва да се усеща малко по-комфортно.
Признаваме, че не се задържахме много на този режим и по-честата смяна бе между Comfort и Sport. При Comfort, колата вече се усеща доста по-спортна, въпреки, че клапите на ауспуха все още са затворени, а окачването е в най-меките си настройки. Този режим е подходящ за ежедневно шофиране, тъй като реакциите на автомобила са една идея по-„приглушени“ в сравнение със спортния режим, но все пак усещате, че имате на разположение близо 400 конски сили.
Режимите Sport и Sport+ са тези, които са най-интересни и разгръщат пълния потенциал на автомобила. В комбинация с частично изключена система за стабилност и активиран Launch Control, може да постигнете ускорение от 0 до 100км/ч за под 5 секунди и бързо да достигнете скорости, които в България не са позволени.
Автомобилът е изключително бърз в права линия, а комбинацията от задвижване на четирите колела и умното преразпределение на въртящия момент, както и системите за сигурност ви позволяват по-агресивно вземане на завоите дори и при мокро време. При тези настройки окачването става доста по-твърдо, но пък се чувствате като залепени за пътя.
Все пак конструкцията на кабриото си казва думата, тук и автомобилът се усеща една идея по-тежък в сравнение с купето. Повишеното тегло от 1865 килограма е осезаемо, особено в завой.
Въпреки това, фактът, че карате без таван по път със завои и чувате звука на шестака е усещане което не може да получите при версията с фиксиран таван и именно за това можем да определим кабриото, като малко по-забавния автомобил.
Макар мекия таван да си има своите недостатъци от гледна точка на шумоизолация, от BMW са се постарали и в купето не се чуват излишни или паразитни шумове, наблюдавани при други модели от различни марки.
На последно място оставяме разхода, просто защото едва ли е най-интересното нещо за този модел. По данни на BMW, той е около 8 литра на 100 километра, като при нашия тест се уверихме, че дори може да бъде под тези стойности ако шофирате със скорост до 90-100км/ч или използвате всички налични системи като активен круиз контрол и асистирано шофиране, което следи за ограниченията и поддържа автомобила в лентата. Ако пък решите, че искате да карате по начин по който автомобила предразполага в най-спортните си настройки, то разходът ще се увеличи поне двойно.
Цена
Цената… Стандартна 4 Series Cabriolet с 2.0-литров бензинов мотор започва от 103 хиляди лева, докато за изпълнение като нашето с 3.0-литров бензинов двигател и 374 конски сили ще са ви нужни поне 145 хиляди лева, а с добавянето на по-голямата част от екстрите и изпълнение като това което тествахме ние, лесно може да достигнете 170 хиляди лева.