Най-хубавото на автомобилната индустрия напоследък е, че може да удовлетвори (почти) всяко индивидуално желание. Независимо дали иска комби с електрически излизащ под, спортно купе с висока проходимост и функционалност или допълнителен резервоар за природен газ (или пропан-бутан), клиентът-цар получава всичко.
Това не винаги е било така. В началото подобни екстравагантни екстри са били толкова немислими, колкото в наши дни доброволното предаване на Осама бин Ладен на Съединените Щатите. Не може да се отрече, че и тогава е имало добри идеи, но днес те се и осъществяват, и продават. И в миналото, и сега обаче клиентелата, погледната от специфичен ъгъл, се е деляла на две основни групи - такива, които купуват със сърцето си, и други, които се доверяват на разума. Производителите съответно задоволяват едните или другите желания, но най-често търсят баланса между двете крайности.
Колкото и да са размити границите обаче съществуват някои закономерности, които в основата си остават непокътнати. Като например тази, че азиатските и в частност японските производители предлагат най-много ръбове на квадратен сантиметър автомобилна площ. Много рядко модел от Страната на изгряващото слънце може да бъде купен само със сърцето. Изключенията се броят на пръстите на едната ръка или крак.
Ако продължим в реда на ръбатите мисли трябва да споменем и друга закономерност. Най-квадратният автомобилен сегмент безспорно е този на извъншосейните возила или така наречените всъдеходи, джипове, offroad-ъри. И при него е характерно пазаруването след усилена консултация с най-горната част на тялото.
Когато пресечем последните две закономерности би трябвало да получим някакъв модел, който би се харесал само на разума ни. Такъв ловец на глави има, той е на Toyota и се нарича Land Cruiser.
Таблото е малко скучно, но много функционално
Моделът се появява на бял свят точно преди половин век, през 1951 г.
Три милиона автомобила по-късно той все още поддържа блестящ имидж. Всъщност Land Criuser може да бъде наречен японския Land Rover. Както и британския си конкурент, той се смята за един от най-коравите обитатели на пресечените местности.
Не може да се отрече факта, че последното шесто поколение на Land Cruiser донякъде се подава на модерното течение джиповете да служат повече за голямообемни лимузини. Но това отстъпване е съвсем малко. Както личи от формите му, външният вид няма значение. Под половинсантиметровата кал и без друго никой не може да оцени творчеството на дизайнера.
Единственото важно нещо е да преминеш. И това Land Cruiser може най-добре. Проходимостта си моделът е доказал с всички свои модификации. За него offroad-полигонът в Орландовци е толкова предизвикателно упражнение, колкото за Трите Хикса да пребори Червената шапчица.
Всъдеходните качества на ходовата част граничат с перфекционизма, което се отразява благоприятно на возията. Комфортът при преодоляване на “нормални” неравности е доста над средното за този вид возила ниво. От гледна точка на водача обаче би могло да дразни не особено директното управление, освен в случаите на тежък терен, където нещо подобно е повече от полезно.
Много полезни за тежки терени обикновено са дизеловите мотори, които са по-популярни при всъдеходите. Високият въртящ момент, с който тези двигатели се отличават, помага за по-лесното преодоляване на възвишени препятствия - справка: англичанина, за който хълмът стана планина.
Land Cruiser 90 Prado се предлага вече и у нас с модерния дизелов мотор с common rail на Toyota. Трилитровият звяр развива мощност от 163 к. с. и 343 Нм. Така двутонното возило притежава много прилична динамика и освен това резерви за тежки терени.
Най-пълно модерната система се изявява по отношение разхода на гориво.
Land Cruiser 90 е по-икономичен от конкурентите си,
когато става въпрос за градско или извъншосейно шофиране. На магистралата не е толкова по-добър, но пак заслужава внимание.
Последното се полага и на вътрешното пространство, когато правите сравнение с друг модел. Всъдеходът на Toyota предлага доста място за своите пасажери, независимо на кой ред седалки, и не по-малко за техния багаж. При използване на само две от местата и подходящо подреждане на останалите се получава съвсем приличен товарен отсек.
Иначе в купето всичко е обичайно. Позицията на седалките е висока, давайки удобство при качване и по-добра видимост. Материите са качествени, сглобката е на нивото, което има всяка Toyota.
Арматурното табло не би могло да бъде определено като нещо запомнящо се. Наистина всичко е подредено както се полага - удобно и функционално. Само толкова, макар за някои това да е всичко. Гледката е по-скоро скучна и няма да ви накара да се влюбите в колата. Това обаче могат да направят двата скоростни лоста, чиято позиция е оптимална - дължината на ръката няма значение.
Всичко е добре, когато завършва добре, казват някои. А огледът на всеки автомобил, още повече такъв, завършва с изучаване на ценовата листа. Така погледнато може да се каже, че дилърите на Toyota у нас са оставили най-доброто за накрая.
Алтернативи на Land Cruiser на нашия пазар има достатъчно, но повече или по-малко японският джип превъзхожда по-голямата част от тях. Съотношението цена/оборудване е отлично, макар и не най-атрактивното, и със сигурност на него се дължи поне половината от цялостното добро впечатление от модела. В останалите 50% сериозно място има и неограничената откъм пробег тригодишна гаранция.
Неоспорим факт е, че първото впечатление от всеки модел зависи изцяло от дизайна. Тук Land Cruiser има много сериозни противници. Ако обаче се престрашите да го видите отблизо и да го изпробвате на и извън пътя ще установите, че нямате повече власт над разума си - главата ви е в плен на ловеца.
Петър Иванов
ivanov@avto.bg