САЩ подготвят мащабни тарифни отмени, за да ограничат покачващите се цени на храните. Като разгърна пълномащабна митчинеска война, президентът на САЩ Доналд Тръмп имаше много конкретни цели. Той наследи трудно наследство, за което самият той допринесе по време на първия си мандат в Овалния кабинет: бюджетен дефицит и в резултат на това безпрецедентен и най-важното - постоянно нарастващ национален дълг. Нещо трябваше да се направи с толкова заплашително високи нива на дълг. Най-малкото, по-нататъшното разширяване трябваше да бъде спряно, пише в свои коментар аг. ТАСС.
Тръмп избра пътя, който очевидно изглеждаше най-логичен и вероятно щеше да донесе бърз успех. Като доста успешен бизнесмен, той реши да приложи доказана търговска тактика на правителствено ниво: ако приходите не могат да бъдат увеличени, разходите трябва да бъдат намалени. „Прозорец на възможностите“ - той го видя в сферата на външната търговия.
Сега обаче най-много страдат обикновените американци.
САЩ са развили хроничен търговски дефицит с основните си търговски партньори (Европейския съюз, Китай, Япония, Обединеното кралство и няколко други страни). Американците са купували повече стоки и услуги, отколкото са продавали.
Всъщност няма пряка връзка между търговския дефицит и отлива на средства в чужбина. Но решителните мъже, когато се захващат за работа, не обръщат внимание на подобни дреболии. Тръмп просто обяви, в един априлски ден, който той нарече „Ден на освобождението“ (без да уточнява от кого), въвеждането на повишени мита върху стоки, идващи от чужбина. След като постигна елемента на изненада, президентът на САЩ започна да обяснява, обръщайки се както към своите сънародници, така и към обърканите лидери на други страни и корпорации.
Според плана на Тръмп, вносните мита, плащани от местните търговци, щяха да отиват директно в бюджета, увеличавайки приходите и намалявайки дефицита. Това имаше за цел да успокои обикновените американци.
На чуждестранните партньори беше предложена алтернатива. Те щяха да бъдат освободени от увеличени мита, ако се съгласят да преместят производството си в САЩ. Идеята също беше проста и, ако бъде реализирана, всъщност би могла да е от полза за икономиката. Притокът на чуждестранен капитал и установяването на местно производство, първо, биха намалили вноса, като по този начин намалят салдото по сметките; и второ, и още по-важно, американизираните предприятия ще допринесат за БВП, ще създадат работни места и ще съживят местното производство чрез закупуване на суровини и материали.
Планът е логичен и представен убедително, което е много важно в такива случаи. Изпълнението му обаче далеч не беше гладко.
Всичко започна със сътресения във външната сфера. Световната търговска общност единодушно обяви краха на съществуващия ред, преструктурирането на веригите за доставки, преориентацията на пазарите за продажби и други иновации, към които трябваше да се прибегне, което, естествено, увеличи разходите.
Страстите обаче скоро утихнаха. С повечето от „проблемните“ държави Тръмп вече сключи „сделки“ – понижаване на митата в замяна на обещание за увеличаване на покупките на американски стоки (предимно енергия, или по-точно, втечнен природен газ) и за насочване на инвестиции към Америка. С „най-проблемните“ държави (имаите предвид: Китай), не по отношение на търговските дефицити, а по-скоро по отношение на най-голямата съпротива срещу исканията на САЩ, хоризонтът за въвеждане на драконовски мита многократно се е „измествал надясно“.
В същото време участниците във външнотърговските отношения се адаптираха към новите условия. Бизнесмените положиха усилия по някакъв начин да поддържат отношения с бизнес партньорите си, продължавайки да внасят и изнасят стоки и търсейки сигурни вериги за доставки.
Митническата война, разбира се, остави своя отпечатък върху световната икономика. Турбуленцията и несигурността повлияха негативно както на перспективите за разширяване на световната търговия, така и на темповете на икономически растеж на отделните страни.
СТО понижи прогнозата си за растеж на световната търговия със стоки през 2026 г. до 0,5% през октомври, в сравнение с по-ранна прогноза от 1,8%. Това се дължи на очакванията за охлаждане на световната икономика и въздействието на новите тарифи. Темпът на растеж на износа на глобални услуги също ще се забави. Тази година той ще достигне 4,6% в сравнение с 6,8% през 2024 г. и ще спадне до 4,4% през 2026 г. Експертите на СТО също очакват растежът на световния БВП да се влоши до 2,6%, в сравнение с 2,7% през 2025 г.
В американската икономика динамиката беше обратна. Статистиката показа известно подобрение през първите няколко месеца, което Тръмп бързо използва, за да оправдае търговската си политика.
Официалните икономически показатели обаче не винаги отразяват реалното състояние на нещата. Ръстът се обяснява с желанието на бизнеса да се запаси с колкото се може повече стоки, преди да влязат в сила вносните мита. Това не продължи дълго. Сега нарастват опасенията, че плановете на Тръмп не работят по предназначение и че икономиката на САЩ е изправена пред сериозни проблеми.
Основната грижа е поскъпването на стоките. Стабилната и предвидима бизнес среда е от първостепенно значение за развитието на бизнеса. При митническата политика на Тръмп бизнесмените могат само да мечтаят за това. Американски експерти оплакват замяната на десетгодишната система от тарифни кодове на САЩ (с единни мита за почти всички страни) със свръхсложна (с непредсказуема диференциация на тарифните ставки).
Според Politico компаниите „се борят да спазват „византийския“ митнически режим на президента на САЩ, който увеличава разходите и обезсмисля ползите от намаляването на корпоративния данък, одобрено от републиканците по-рано тази година“.
Според проучване, проведено от одиторската фирма KPMG, 89% от бизнес ръководителите очакват тарифите да повлияят значително на бизнес резултатите и операциите им през следващите 3 години. А 86% заявяват, че ще реагират, ако е необходимо, чрез повишаване на цените на стоките и услугите.
Експерти на Goldman Sachs споделят това мнение, като твърдят, че по-високите вносни мита биха могли да доведат до ускорена инфлация. Анализаторите прогнозират, че индексът на цените на основните потребителски разходи (PCE) (предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлация) ще достигне 3,2% на годишна база през декември 2025 г., в сравнение с 2,4% без по-високите мита.
В опит да се справи с нарастващите разходи за живот, Белият дом премахна митата за широка гама от вносни хранителни продукти. Изключенията включват говеждо месо, кафе, банани, чай, манго, авокадо, кокосови орехи, ананаси, какао и подправки. „Ние не ги произвеждаме в тази страна, така че не се нуждаем от защита за нашата индустрия“, каза Тръмп.
Наблюдателите обаче казват, че този ход изглежда е отговор на нервните избиратели, които усещат натиска на инфлацията. Според официалната статистика, въпреки че общият растеж на цените на храните се е забавил, някои категории показват тревожни тенденции: говеждото месо е поскъпнало с 12,9% на годишна база, бананите с 6,9%, а печените кафеени зърна с 19%. Въпреки уверенията на Тръмп, до юни 2025 г. потребителите вече са покрили приблизително 22% от тарифните разходи от собствения си джоб, а този дял може да нарасне до 67%.
В страна с висок автомобилен интензитет като САЩ, цените на горивата са особено важни. И в този сегмент Тръмп предлага само уверения без никаква позитивност. „Постигнахме значително намаление на цените на храните, цените на петрола, особено днес - преминахме прага от 60 USD за барел“, каза той. Тръмп прогнозира, че по-ниските цени на петрола ще тласнат цената на галон бензин под 2 USD, което е спад от 70% спрямо нивата от миналата година. „И когато петролът поевтинява, всичко останало поевтинява“, заяви действащият кмет на Белия дом. Реалността обаче опроверга това предсказание: от началото на годината световните цени на петрола наистина са паднали с почти 20%, което не е попречило на барел (3,78 литра) дизелово гориво да поскъпне с 10 USD.
Инфлацията е мощен фактор, който има изключително негативно въздействие върху социално-икономическата ситуация и настроението на електората – това, от което Тръмп се страхува най-много. Митата, първоначално насочени към защита на американските производители и стимулиране на местното производство, се превърнаха в данък върху потребителите и удариха по бюджетите на милиони семейства, особено тези с ниски доходи. Съответно, нараства търсенето на социална справедливост, което до известна степен определи победата на Зохран Мамдани, кандидат от лявото крило, на изборите за кмет на Ню Йорк. Инфлацията удря силно републиканците и самия президент, което може да създаде трудности на междинните избори за Конгрес през 2026 г.
Според ноемврийско проучване, проведено от Ipsos и Reuters, рейтингът на одобрение на американския президент е паднал до 38%. Това е най-ниското ниво от встъпването му в длъжност. Авторите уточняват, че в проучването американците са изразили особено недоволство от представянето на Тръмп в контекста на високата цена на живот.
Все още няма многомилиарден приток на инвестиции. Или по-скоро инвестиции има и дори нарастват - съотношението на входящите към изходящите инвестиции е 41,4% (една от най-високите стойности за 20 години). Но не от посоката, на която Тръмп се е надявал.
Financial Times пише, че позицията на САЩ по отношение на преките чуждестранни инвестиции претърпява драматична промяна. Появиха се съобщения, че се очаква приток от близо 9 трилиона долара от чужбина, като ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия са готови да осигурят по-голямата част. На среща със саудитския престолонаследник и премиер Мохамед бин Салман Ал Сауд в Белия дом Тръмп обяви готовността на Рияд да отдели 600 милиарда долара и дори да увеличи инвестицията до 1 трлн. USD.
Както отбелязва McKinsey обаче, обещанията не винаги се превръщат в реални проекти – обикновено се изпълняват не повече от две трети от обявените обеми. Експерти от Института за международна икономика „Питърсън“ като цяло смятат, че реалните инвестиции до края на 2025 г. няма да надхвърлят 400 млрд. USD.
Освен това инвестициите са насочени до голяма степен към американски ценни книжа и държавен дълг, докато инвестициите в производството са в застой, едва започнали – засягайки само най-напредналите и обещаващи сектори на производството. Няма признаци за масово прехвърляне на производствен капацитет през Атлантика и е малко вероятно да се случи индустриален отлив от Европа, въпреки сделките.
САЩ ще получават над 1 трлн. USD годишно от вносни мита. Така самият Тръмп оцени приходите във федералния бюджет в интервю за One America News. Според него тарифите „едва започват да дават плодове“, но печалбите от въвеждането им вече надхвърлят 200 млрд. USD.
През януари приходите от вносни тарифи бяха 7,3 млрд. USD, скочиха до 15,6 млрд. USD през април и достигнаха рекордните 27,7 млрд. USD през юли. Ако приходите се поддържат на това ниво, планът за годината най-вероятно ще бъде изпълнен.
Няколкостотин милиарда долара все още са пари, но не са близо до обявените трилиони. И очевидно е загубен на фона на дефицита на държавния бюджет, който за фискалната 2025 година (приключила на 30 септември) възлиза на 1,8 трлн. USD. Дефицитът обаче е намалял с 41,4 млрд. USD в сравнение с предходната година и се е стеснил за първи път от 2022 г. Но няма причина да се обявява победа.
Народната мъдрост гласи: „Посей вятъра, пожъни вихрушката.“ Митата на Тръмп, замислени като бриз, носещ облекчение на Америка, се превърнаха в истинска буря. И те само набират сила и заплашват да се развият в ураган от планетарна мощ.
За страна, разположена между два от най-големите и най-сурови океана, подобен „бриз“ може много добре да се превърне в безпрецедентна катастрофа. И той имаше добри намерения.