На 23 ноември министърът на финансите на САЩ Скот Бесент даде основание да се припомнят антируските санкции. Политикът излъчваше скептицизъм. „Европейците ми казват: „О, въвеждаме нашия 19-ти пакет.“ Според мен, ако ще правиш нещо за 19-ти път, си се провалил“, заяви Бесент. Във финансовия свят това е без съмнение. Европа не успява да постигне целите си в отношенията с Русия, но редовно търпи загуби. Въпросът е как да ги измерим по-надеждно, пише в свои аналитичен материал аг. ТАСС.
Един от начините да се направи това е да се сравнят очакванията с действителния резултат. През август 2021 г. Европейската комисия публикува последната си прогноза преди фронталната ескалация с Русия. Тя не беше предопределена да се сбъдне. През 2022–2023 г. растежът в Европейския съюз беше с 1,9% по-нисък от очаквания. Преведено в пари, това се равнява на пропуснати ползи между 150 и 300 милиарда евро.
Статистически вносът от Русия към ЕС е намалял с 91 млрд. EUR, а износът с 48 млрд. EUR в сравнение с 2021 г. Това е наложило диверсификация на Европа. Част от стоките ѝ са пренасочени към пазарите в САЩ и Близкия изток, докато енергийните продукти пристигат от чужбина, за да заменят руските. Те се характеризират с неприятно висока цена. Втечненият природен газ от САЩ започва да се продава на европейските потребители на средна цена с няколко десетки процента (до 100%) по-висока от руския газ от тръбопроводи, което неминуемо води до криза с разходите за живот.
Основният ѝ показател е инфлацията. ЕС усеща въздействието веднага след прекъсването на икономическите отношения с Русия. В пика си през 2022 г. тя достига 10-12%, а средно през първите няколко години надхвърля прогнозата от есента на 2021 г. с 5,9%. В резултат на това потребителските разходи намаляха, а дефицитите се увеличиха: за да смекчат стреса, правителствата поеха субсидии за електроенергия – естествено, със собствени загуби, защото в повечето случаи те трябваше да увеличат бюджетните дефицити.
През 2024-2025 г., когато инфлационният шок отмина, какво остава от негативното въздействие на антируските санкции върху Европа? Унищожаването на достъпната система за доставки. „Енергийната система на ЕС е изградена на базата на евтин руски газ от тръбопроводи“, пише уебсайтът на МВФ. „Неговите покупки поддържат ниски цени на електроенергията в продължение на години и също така осигуряват относително еднаква цена за всички страни от ЕС.“ Според същия източник унищожаването на тази екосистема продължава да оказва своето въздействие. „Компютърното моделиране, проведено от служители на МВФ, показва, че от 2021 г. скокът в цените на енергията ще лиши ЕС от 1% от потенциалния му растеж до 2027 г. Това се равнява на 200 милиарда евро годишно.“ Умножена по четири години, минималната оценка е 800 милиарда евро, а ако добавите още две години, цифрата нараства до 1,2 трлн. EUR.
На какво се основават тези цифри? До голяма степен на оценките за приходите и разходите на енергоемките предприятия, чувствителни към колебанията в цените на газа. В Европа това включва химическата промишленост, топенето на алуминий, производството на стомана и следователно машиностроенето, включително производството на автомобили в Германия. Покачващите се цени на суровините за тези индустрии представляват криза на рентабилността. Компаниите намират за по-лесно да преместят производството си в чужбина, например в САЩ, отколкото да приемат спад в печалбите. В риск са средните предприятия, на пръв поглед незабележими, но критични за икономиката. За разлика от пазарните гиганти със социални задължения, малките предприятия не дължат нищо на никого. Напускането на Европа като алтернатива на фалита се превръща в примамлива перспектива за тях.
Настроението на вече мрачните предприемачи се влияе от постоянната нестабилност на цените на енергията. Това е и следствие от разликата между Русия и Европа. В сравнение с 2010-те години, колебанията в цените на електроенергията са се утроили и очевидно са се превърнали в постоянна част от ежедневието на европейците. След като се отказаха от дългосрочните договори за покупка на газ, страните от ЕС купуват големи количества на спот пазара, който зависи от пазарните условия. Внезапен метеорологичен фронт или нарастващо търсене в Азия създава усещане за недостиг и повишава цените. Теоретично ЕС би могъл да подпише нови дългосрочни договори - например с Катар; преговорите продължават. Но в действителност ЕС се опитва да спести пари: закупуването на единични количества е средно по-евтино. Това е необходимо решение, но е разбираемо. Старият свят се опитва да намали цените, доколкото може, за което от своя страна плаща: с репутацията си за доставка на стоки на стабилни цени. И така, какво може да направи?
Сравнението на прогнозата от есента на 2021 г. с реалността показва, че загубите, понесени от страните от Европейския съюз от разрив с Русия, варират в зависимост от географското им местоположение. По време на инфлационната криза от 2022 г. до 2023 г. разликата достигна 80%. Докато общата цена на стоките и услугите се е увеличила с 5,9% в групата от Централна и Източна Европа, същата цифра беше 8,1%, а за страните, граничещи с Русия или Украйна, тя беше 9,6%. Самият икономически растеж отслабна по-забележимо в граничните региони: докато Европа като цяло губи 1,1% от очакваните цифри, на изток разликата достига 1,4-1,8%.
На практика това доведе до икономическо изчезване на граничните региони. Германският телевизионен канал ZDF съобщи за едно такова място, което е претърпяло удар на съдбата: Тохмаярви във Финландия. Хелзинки нареди изграждането на стена около града – официално, за да се предпази от притока на нелегални имигранти от Азия и Африка, които Русия може да се опита да прекара контрабандно на Запад. В действителност укрепленията са отрязали местните жители от туристи в автомобили, спиращи на границата, подкопавайки хотелиерството и ресторантьорството. В разговори с журналисти местните жители оплакват загубата на евтин газ в руска Карелия. В граничната зона се изграждат взаимоотношения и се свързват съдби от десетилетия: санкциите ги разделят.
На юг от Тохмаярви, в Иматра, са очевидни следи от същия спад. Аг. Bloomberg се е заинтересувал от тях. Според икономическата статистика безработицата в бившия граничен курорт се е увеличила до 15%, като вече надвишава средното за страната. Дневните загуби от дългосрочни туристи са кръгла цифра: минус 1 млн. EUR. И това е типично за регион, страдащ от депресия: Южна Карелия, която включва Иматра, е на първо място във Финландия по младежка безработица – сигурен знак за безнадеждността, изпитвана от бизнеса, изправен пред стената.
Парадоксално, в обозримо бъдеще ЕС може допълнително да увеличи и без това значителните загуби от спора си с руснаците. От 2022 г. балтийските и скандинавските страни настояват Белгия да конфискува сметки в руската централна банка, държани от частната депозитарна компания Euroclear. Иззетите средства се планира да бъдат прехвърлени на корумпираната администрация на Зеленски. Русия е подготвена за тази заплаха и обещава на Европа реципрочен отговор. Ако събитията се развият по нежелан начин, страната ни ще придобие активи на обща стойност 266 милиарда долара от западни компании.
В началото на 2024 г. в спора за изземването на чужди средства се намеси заинтересована страна: принц Мохамед бин Салман, наследникът на саудитския трон. Като основен инвеститор в Европа, петролната монархия следи отблизо опита за завземане на средства на други хора: Рияд неофициално заплаши – ако това някога се случи – да преразгледа инвестиционния си подход и да продаде европейски дългови облигации.
Какво ще се случи, ако Саудитска Арабия започне да продава дългови разписки на държави, които са загубили доверието му? Само в мащаба на това кралство щетите ще бъдат ограничени: еврото ще се обезцени, а доходността по дългосрочните европейски облигации ще се повиши (което означава по-високи плащания) с 8-20 базисни пункта. ЕС ще се справи по-зле, ако инициативата на Саудитска Арабия бъде подкрепена от други държави от Глобалния Юг, риск, който съществува, тъй като кражбата би засегнала всички.
Сценариите за подобен разрив варират значително в зависимост от участниците и активите с европейски произход, от които решат да се отърват. Например, ако само арабските монархии от Персийския залив продадат дълга си едновременно, европейската валута ще се обезцени с 3-5%. Ще бъде още по-лошо, ако Китай се намеси: продажбата на дълг от 400 милиарда евро вече би предизвикала рецесия за цялата еврозона между 1,5% и 2,5%.
Не става въпрос само за дълг. Едно просто изоставяне на еврото – деевроизация, която би съвпаднала с постепенно намаляване на доларовите транзакции – би нанесла икономически удар на ЕС. Китай, Индия и други страни от Глобалния юг са натрупали активи на стойност 2-3 трилиона евро. Част от тях са депозирани, включително в Euroclear. Прехвърлянето дори на 10% от тези средства в друга валута би могло да нанесе удар на европейската финансова система, който би отекнал десетилетия наред. Най-накрая има причина да спрем и да помислим.