Засиленият внос на евтини промишлени стоки от Китай е оказал натиск върху производствената заетост в Южна Корея, като в най-засегнатите региони намаляването на стабилните работни места е било съпроводено и от спад на браковете и раждаемостта сред младите хора, показва изследване на Корейския институт по труда (Korea Labor Institute), цитирано от южнокорейския вестник Chosun Ilbo.
Проучването анализира как нарастването на китайския внос е повлияло върху местните пазари на труда и решенията на младите корейци за създаване на семейство. Резултатите показват, че районите с по-голяма концентрация на производства, изложени на конкуренция от Китай, са регистрирали по-голямо свиване на работните места в промишлеността.
Особено силно е било отражението върху мъжете, тъй като много от засегнатите производства традиционно са с по-висок дял на мъжката заетост.
Изследователите установяват важна особеност – загубата на производствени работни места невинаги води до също толкова голям спад на общата заетост.
Част от освободените работници намират работа в сферата на услугите и други непроизводствени дейности. Новите позиции обаче по-често са временни, нископлатени или предлагат по-слаба сигурност в сравнение с традиционните работни места в промишлеността.
Именно влошаването на качеството на заетостта, а не само безработицата, се очертава като важен фактор за решенията на младите хора дали да сключат брак и да имат деца.
Корейските изследователи разглеждат поотделно ефектите върху групата между 25 и 44 години – възрастта, в която обикновено се вземат основните решения за създаване на семейство.
Анализът показва, че увеличаването на експозицията към китайския внос е оказало отрицателно влияние върху заетостта в производството както при мъжете, така и при жените, но ефектът е бил по-силен при мъжете.
По-малко „подходящи за брак“ мъже
Авторите на изследването обръщат внимание и на икономически чувствителния за Южна Корея въпрос за броя на т.нар. „marriageable men“ – мъже в подходяща възраст, които разполагат със сравнително стабилна работа и доходи, позволяващи им да създадат семейство.
В корейското общество финансовата стабилност продължава да играе съществена роля при решението за брак, а бракът от своя страна остава силно свързан с раждаемостта. Затова загубата на сравнително добре платени и сигурни производствени позиции може да има демографски последици, които излизат далеч извън непосредствения ефект върху пазара на труда.
Резултатите са в съзвучие и с друго южнокорейско академично изследване от 2023 г., според което по-високият дял на производствената заетост сред хората между 20 и 44 години е свързан с по-високи равнища на бракове и раждаемост.
Южна Корея продължава да се бори с демографската криза
Резултатите идват на фона на дългогодишните усилия на Южна Корея да преодолее една от най-тежките демографски кризи сред развитите икономики.
Има и първи признаци на подобрение. Коефициентът на плодовитост в страната се повиши до 0,80 деца на жена през 2025 г. спрямо 0,75 година по-рано. Броят на браковете също нарасна с 8,1%, след още по-силен ръст през 2024 г.
Въпреки това раждаемостта остава изключително ниска и далеч под нивото от около 2,1 деца на жена, необходимо за естественото възпроизводство на населението.
Новите резултати добавят още един елемент към сложната картина на корейската демографска криза. Освен цените на жилищата, разходите за отглеждане на деца, променящите се обществени нагласи и трудното съчетаване на кариера и семейство, качеството и сигурността на работните места също могат да имат съществено значение за решението на младите хора дали да сключат брак и да станат родители.