Биоикономиката се превръща в един от новите центрове на индустриалното развитие, като световният ѝ пазар вече се оценява на 4–5 трилиона USD. До 2050 г. секторът може да достигне 30 трилиона USD благодарение на технологиите в хранителната и химическата промишленост, медицината и производството на материали.
Над 50 държави вече са приели национални стратегии или планове за развитие на биоикономиката. Моделът се основава на използването на възобновяеми ресурси като растения, микроорганизми и дървесина за производство на пластмаси, горива, лекарства и строителни материали. Целта е част от изкопаемите суровини да бъдат заменени, а производството да генерира по-малко отпадъци.
Русия се опитва да се включи в тази надпревара чрез националния проект „Технологично осигуряване на биоикономиката“, утвърден в края на 2025 г. Планът предвижда до 2030 г. технологичната независимост по ключови продукти да достигне 40%, а производството в сектора да се увеличи почти двойно. По оценки на руското Министерство на промишлеността и търговията пазарът на биотехнологии в страната е възлизал на 440–450 млрд. рубли през 2025 г., а целта е до 2035 г. да надхвърли 1 трилион рубли.
Водорасли от Бяло море стават суровина за ново производство
Един от примерите е заводът за пълния цикъл на преработка на водорасли, открит през юли 2026 г. в Карелия. В предприятието са вложени над 500 млн. рубли, а до края на годината се очаква то да достигне проектна мощност от 10 хил. тона продукция годишно.
Суровината е ламинария и фукус, добивани в Бяло море. Вместо да бъдат само изсушавани и продавани като суровина, водораслите се преработват на място в продукти за хранителни добавки, детско хранене и лечебно-профилактични храни. От ламинарията се произвежда хидролизат, а от фукуса се извличат полизахариди, сред които фукоидан.
„Господкрепата позволява да бъде преодолян най-трудният етап – научните изследвания, и разработките да стигнат до промишлено приложение“, казва Елена Русанова, ръководител на Научноизследователския център по хранителна промишленост и фармацевтика към ГК „Союзснаб“.Това е вторият завод на НПО „Биомедицински иновационни технологии“. Първият, в Тверска област, произвежда до 2,5 хил. тона продукция годишно. Компанията подготвя и доставки по държавни договори за социални институции.
Фокус върху храните и биопроизводството
Друг проект е „Угличката биофабрика“ в Ярославска област, която трябва да произвежда сухи бактериални закваски за кисело-млечни продукти. Първата ѝ производствена линия се очаква да покрие до 30% от потребностите на руския пазар, а втората фаза ще бъде насочена към дълбоко замразени закваски и евентуален износ.
Паралелно с това се развиват функционални храни и белтъчни продукти. Компаниите в сектора разчитат на растящ интерес към храни с повече белтъчини, витамини и минерали, но експертите подчертават, че основното предизвикателство остава превръщането на научните разработки в устойчиво серийно производство.