Безпрецедентната вълна от ученически протести във Франция извади наяве финансов натиск, който според икономисти може да се разпространи към други държави от еврозоната. Демонстрациите започнаха на 21 септември заради недостиг на учители, препълнени класни стаи и лошото състояние на училищните сгради. На 7 октомври към учениците се присъединиха синдикати от обществения сектор, а протестите продължиха в различни части на страната.
CNN съобщава, че от началото на движението са били задържани над 6000 души. Телевизията цитира и данни, според които между 400 и 500 от общо 3600 средни училища са очаквали прекъсване на занятията на 5 октомври. Френските власти заявяват, че силите за сигурност се намесват при заплаха за хора или имущество, а не при мирни демонстрации.
Дългът е достигнал 119% от БВП
Финансовият натиск идва на фона на рекордно задлъжняване. Публичният дълг на Франция е достигнал 3,596 трилиона евро в края на юни, което се равнява на 119% от брутния вътрешен продукт, съобщава Асошиейтед прес, позовавайки се на френския Национален институт за статистика и икономически изследвания.
Според CNN през 2026 г. Франция ще плати около 65 милиарда евро за обслужване на дълга. Сумата е с 25% по-висока от миналогодишната и вече надхвърля разходите за образование и отбрана. Асошиейтед прес съобщава, че разходите за лихви могат да надминат 90 милиарда евро през 2027 г.
Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г., посочва CNN, цитирайки Deutsche Bank. След пандемията и енергийната криза държавните разходи са се увеличили, а по-високите лихви оскъпяват новото финансиране.
Пазарите следят бюджета и изборите
Доходността по френските държавни облигации се повиши рязко, а разликата спрямо германските облигации достигна най-високото си равнище от 2012 г. Това означава, че инвеститорите изискват по-висока доходност, за да финансират Франция. На този фон еврото спадна до около 1,12 долара, най-слабото му равнище спрямо американската валута от май 2025 г.
Проектобюджетът за 2027 г. предвижда съкращения на разходи и увеличаване на данъци. Правителството цели дефицитът да бъде сведен до около 5% от БВП, но за това трябва да бъдат осигурени приблизително 54 милиарда евро. Проектът трябва да започне парламентарно разглеждане на 12 октомври, малко преди президентските избори през пролетта на 2027 г.
„Предвид размера и системното значение на Франция потенциалът за разпространение към други държави и към еврозоната като цяло е много голям и може потенциално да предизвика сериозна криза в целия регион“, заявява пред CNN Анхел Талавера, главен икономист за Европа в Oxford Economics.
Според икономиста Карстен Бжески от нидерландската банка ING, цитиран от CNN, ако правителствата не ограничат разходите, лихвените проценти ще продължат да се повишават. По-високата доходност оскъпява държавното финансиране, кредитите за домакинствата и инвестициите на бизнеса.
Френското правителство е изправено пред едновременно нарастващи разходи за пенсии, отбрана и обществени услуги. Именно това поставя Париж пред труден избор: да ограничи разходите и да рискува ново социално напрежение, или да отложи мерките и да остави финансовите пазари да увеличат натиска върху страната.
Източници: kq2.com, apnews.com, lemonde.fr