Американската инвестиционна компания Carlyle Group и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) постигнаха споразумение за продажбата на Black Sea Oil & Gas (BSOG) – най-големия действащ производител на природен газ от находища в румънската част на Черно море. Купувач е базираната в Нидерландия енергийна компания Mazarine Energy, съобщава Reuters.
Финансовите параметри на сделката не се разкриват. Прехвърлянето на собствеността подлежи на одобрение от съответните регулаторни органи. ЕБВР притежава 10% от капитала на BSOG, след като придобива миноритарен дял през 2017 г.
Carlyle инвестира в румънската компания през 2015 г., когато тя все още се занимава основно с проучване на находища. През следващите години BSOG реализира инвестиции за над 400 млн. долара в проекта Midia Gas Development – първото ново морско газово находище, въведено в експлоатация в Румъния от повече от три десетилетия.
Добивът започва през юни 2022 г. от находищата Ана и Дойна. Инфраструктурата включва морска платформа, 126-километров подводен газопровод и съоръжение за преработка на природен газ във Ваду.
От началото на експлоатацията проектът покрива приблизително 12% от вътрешното потребление на природен газ в Румъния, според данните, представени от продавачите. Reuters оценява дела му на около 10%.
След приключване на сделката BSOG ще продължи да управлява проекта Midia, което трябва да осигури непрекъснатост на производството.
Mazarine Energy вече има присъствие на румънския енергиен пазар, както и активи в Тунис и Нидерландия. Придобиването ще разшири дейността ѝ в добива на природен газ в Черно море.
Продажбата се осъществява в момент, когато Румъния се подготвя за значително увеличаване на собственото производство на газ. Компаниите OMV Petrom и държавната Romgaz разработват находището Neptun Deep, което се очаква да започне добив през 2027 г.
Проектът има потенциал да превърне Румъния в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз и в нетен износител на суровината.
Развитието на черноморските газови находища е от стратегическо значение за енергийната сигурност на Югоизточна Европа, включително за България, тъй като създава възможности за диверсификация на регионалните доставки.