„Приехме окончателен вариант на позиция по отношение споразумението за Трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство между ЕС и САЩ. В този вид проектът за споразумение е неприемлив и ние призоваваме правителството и българските институции да не го подкрепят”. Това обяви на пресконференция след заседание на Изпълнителното бюро на БСП председателят на партията Михаил Миков.
Констатациите на социалистите са, че проектът се базира изцяло на неолиберална парадигма за универсалността на свободния пазар и неглижира социалните аспекти, които са в основата на европейския проект.
„Ние се обявяваме категорично против предмет на преговори да бъдат въпроси, засягащи прилагането на технологии за проучване и добив на шистов газ”, каза лидерът на БСП. Той добави, че от левицата са за продължаване на съществуващите санитарни и фитосанитарни мерки и стандарти, включително за генетично модифицираните организми, както и по въпросите за защитата на личните данни. Според Миков трябва да се изиска пълна информация от ЕК за хода на преговорите и ефикасно да се отстояват интересите на българските граждани. Той обяви, че БСП ще ангажира експерти да наблюдават развитието на проекта за споразумение, за да може на всеки един етап да заявява ясна позиция в интерес на българските граждани.
„Нуждаем се от следпреходна политика. От промяна, която да реши, както натрупаните проблеми, довели до прехода, така и дълбоките несправедливости и изоставане в самия преход. Това е голямата задача, дълг и предизвикателство пред БСП”. Това заяви зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов на пресконференция в централата на партията. Той обясни, че на старта на промените в икономическото, социалното, демографското развитие, образование, здравеопазване- България се е намирала непосредствено след най-развитите страни в света. В резултат на прехода страната е непосредствено преди развиващите се държави. „Демокрацията, която се описва като най-голямото достижение на прехода, вече е поставена на изпитание. Българската демокрация освен изборна, в една част е напазарувана. Това са язвите на прехода, които ние не само трябва да видим, но и честно да назовем и да преодолеем“, категоричен е зам.-председателят на БСП.
Михаил Миков съобщи, че на днешното заседание на ИБ на БСП е била обсъдена и позиция за характера и равносметката от българския преход. „Последните две десетилетия са белязани от безпрецедентно доминиране на неолиберални политически и икономически модели”, заяви Миков. По думите му резултатите от тях са осезаеми за по-голямата част от българските граждани.
Можем категорично да кажем, че социалната държава не беше реализирана във вида, в който бе заложена в конституционния модел”, каза още лидерът на социалистите. Според него през годините, в които БСП е участвала в управлението, са търсени начини да се смекчат последиците от това.
Михаил Миков обяви още, че на заседанието на ИБ на БСП са разпределени отговорностите на членовете му и са утвърдени работните групи за провеждане на предсрочни извънредни отчетно-изборни конференции в общините, посочени на последното заседание на Националния съвет.
Лидерът на БСП призова за запазване на правата на опозицията, върху които се прави опит да се посегне с предстоящите промени в правилника за работа на 43-тото Народно събрание. Той допълни, че от левицата ще настояват да се запази достигнатото по отношение на парламентарния контрол върху изпълнителната власт, директното излъчване на парламентарните заседания, включително заседанията на парламентарни комисии, както и постигнатото по отношение участието на неправителствените организации в работата на НС.
Михаил Миков анонсира, че от „БСП – лява България“ ще внесат законопроект, с който се намира решение за бюджетния дефицит, така че той да не се превишава при осигуряването на средства за попълване на фонда за гарантиране на влогове. По темата за актуализация на бюджета председателят на левицата заяви, че социалистите ще настояват за анализ, който да покаже кое налага актуализацията в тези размери.
Едната идея е средства за попълване на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който трябва да изплати гарантираните суми на вложителите в КТБ, да се вземат от резерва на управление "Банково" в БНБ. От баланса на управлението към 31 октомври, публикуван на сайта на БНБ, се вижда, че там има 4 млрд. лв.
Вторият вариант е да се търси ангажиране на ресурси от частните пенсионни фондове, които в този момент да се използват за повишаване на капиталоемкостта на Фонда за гарантиране на влоговете, добави Миков.
Не става въпрос за посягане на тези фондове, а за създаване на условия за инвестиции от страна на тези фондове в помощ на фонда за гарантиране на влоговете - едни вземания, които при всички случаи са осигурени и обезпечени от държавата, уточни Миков.