„Когато говорим за конкурентоспособност и развитие на икономиката, няма как да не говорим за нивото на заплатите. Нивото на минималната работната заплата има много съществени социални измерения. Ниската минимална работна заплата е силно демотивиращ фактор за работа, особено на младите хора у нас и неслучайно една от причините за това над 160 000 млади българи да не искат да работят е ниското ниво на минималната работна заплата.
Плавното й покачване ще внася повече смисъл в това да работят“, категоричен беше по време на изказването си във втория панел от Извънредното заседание на Бюрото на група „Работодатели“ на Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България – министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
„Повишението на минималната работна заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса. Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати“, категоричен беше още Калфин.
Той подчерта, че механизмът за определяне на нива на минималната работна заплата се нуждае от доработка и отбеляза, че очаква до есента да са изработени критерии, които да позволяват определянето й като резултат от ясен консенсус между държава, работници и работодатели.
Калфин призова бизнеса да се фокусира върху потенциала на демотивираните младежи до 29 години
„Нивата на безработицата у нас не са много високи – тя е около 10%. Същественият проблем с безработицата обаче е, че тя е структурна – най-голям е проблемът с младежите до 29 години, с хората над 55 години и с трайно безработните. За всички тези групи Министерството на труда и социалната политика разработва отделни целеви мерки, така че да преодолеем негативната тенденция в най-кратки срокове. Каквито и идеи да развиваме, обаче, те не биха били ефективни без участието на бизнеса“, заяви Калфин.
„Сред ключовите предизвикателства, пред които сме изправени в България, е огромният брой демотивирани млади хора, които нито учат, нито работят. Техният брой надвишава 160 000. Това е огромен потенциал, както за българския бизнес, така и за българската икономика, затова от всички нас – от държавата и от бизнеса, зависи да покажем на тези хора смисъла от това да се работи и перспективите, които имат, за да превърнем техния потенциал в актив“, категоричен беше още Калфин.
Пред делегатите той представи и промените в Кодекса на труда, приети от Народното събрание миналата седмица, чрез които широк кръг от работодатели ще бъдат насърчавани да разкриват работни места в различни сектори на икономиката, в т.ч. селското стопанство. Той подчерта още, че и по пилотните проекти на дуално обучение, се предвижда финансово подпомагане на работодатели за разкриване на нови работни места и провеждане на целенасочени професионални обучения за подготовка на квалифицирани кадри за нуждите на бизнеса.
„Българското правителство подкрепя предприемачеството и се стреми да опрости административната уредба и да намали регулаторната тежест“, отбеляза Калфин. Той напомни, че за настоящия финансов период 2014-2020 г. България разполага с малко над 1 млрд. евро европейско финансиране и национално съфинансиране за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. „Към пазара на труда са насочени 60% от средствата по програмата“, напомни още той.
В изказването си вицепремиерът подчерта, че успешната съвместна работа на държавните институции, реалния сектор и социалните партньори продължава в посока повишаване гъвкавостта и сигурността на пазара на труда.