Сякаш цените на петрола не могат да спрат да падат. От 2011 г. до средата на 2014 г., цените на петрола бяха много стабилни и високи - около 100 долара за барел. Сега цените са паднали под 30 долара.
Петролът е най-важната стока в света.
Големите колебания в цените освен икономически последици имат и значение за международната политика. Наскоро се повиха предположения, че по-ниските цени на петрола могат да имат положителен ефект върху света. Този спад би могъл да означава повече мир и повече международното сътрудничество. Има обаче и някои уловки, пише в своята статия за в. „Вашингтон поуст“ Ерик Вутен, доцент по геополитика и правосъдие по световните въпроси.
Богатите на петрол държави са по-склонни към войни. Инвазията на Ирак в Кувейт, намесата на Русия в Украйна и агресивно поведение на Иран, са само част от примерите, но учените отдавна са документирали по-широка тенденция.
Според една нова статия на Кулен Хендрикс, публикувана в изданието "Conflict Management & Peace Science", по-ниските цени на петрола биха могли да забавят тази войнственост. Според него страните-износителки на петрол, в които един барел се продава за над 77 долара, са значително по-склонни към конфликти, отколкото страни, които нямат петрол. Тази схема се обръща на 180 градуса при страните износителки на петрол, които продават един барел за под 33 долара. Шансът да бъдат въвлечени във военизирани спорове е нищожен.
Можем само да гадаем защо това може да е така,
пише Ерик Вутен.
Държави като Саудитска Арабия и Русия е трябвало да намалят държавните си разходи, заради спада в цените на петрола. Това прави военните авантюри по-трудно изпълними. Може би, когато цените на петрола са високи, богатите на петрол държави се страхуват по-малко, че другите ще ги накажат за престъпленията. Освен това, според проучвания, голямото петролното богатство може да задуши демокрацията, да извади на преден план неравнопоставеността между половете и да доведат до граждански войни.
Според това,
нестабилността на цените на петрола могат да предизвикат вътрешни размирици,
които могат да прераснат в насилие. По-ниските цени на петрола и орязаните разходите на правителствата, от друга страна, правят лидерите им по-малко популярни. Някои учени се опасяват, че лидерите могат да започнат войни да се отвлекат вниманието на хората от местни проблеми. Те обаче твърдят, че този подход не е особено ефективен.
Няма доказателства, че петролните банкрути свалят авторитарните режими. Освен това, ниските цени на петрола намаляват цените на хранителните продукти, които могат да намалят вътрешното недоволство в страните, които не произвеждат петрол. По този начин, глобалният ефект от спада в цените на петрола върху международното насилие може да се окаже положителен, въпреки че все още са нужни повече изследвания по този въпрос.
По-ниски цени на петрола могат да означават и по-тясно международно сътрудничество.
В своя статия, писана съвместно с Майкъл Рос, Вутен твърди, че колкото по-голям е износът на петрол на една страна, толкова по-малко отзивчива става тя. Тя се включва в по-малко международни организации и е по-малко вероятно да приеме задължителната юрисдикция на международните съдебни органи.
Аргументът е прост. Икономическата на взаимозависимост е важен двигател на международното сътрудничество. Държавите по-често участват в международни договори, защото те спомагат за износа им или насърчава чуждестранните инвестиции. Петролните държави са друго нещо. Те рядко, ако не и никога, трябва да се молят да продадат своя петрол и газ в чужбина. Нещо повече, когато цените на петрола са високи, износителките на петрол често имат трудности при износа на други стоки, благодарение на "Холандската болест": големият приток на чуждестранна валута, поради високите цени на петрола, прави местната валута (и по този начин износа) по-скъпа. Това дава на износителките на петрол още няколко причини да си сътрудничат, за да си осигурят пазарен достъп или да привлекат инвестиции.
Когато цените на петрола са високи, износителките на петрол не се нуждаят от международно сътрудничество колкото вносителките на петрол. Примерите изобилстват. През последните години Боливия, Еквадор и Венецуела анулираха двустранните инвестиционни договори и напуснаха Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID).
Но когато цените на петрола са ниски,
правителствата често искат да диверсифицират своите икономики.
Руският президент Владимир Путин заяви това веднага след като цените започнаха да падат. Мексико започнаха да се интересуват от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) когато цените на петрола паднаха през 1980 г. Индонезия погледна към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), когато доходите й от петрол започнаха да се свиват.
Вутен цитира и един свой студент, според когото по-ниските цени на петрола могат да помогнат на САЩ да получи това, което иска в международните организации. Когато цените на петрола са ниски, и страните-вносителки на петрол и износителките гласуват по-често със Съединените щати в Общото събрание на ООН. Икономическата взаимозависимост може да обясни защо. Когато цените на петрола са високи, вносителите стават относително по-зависими от големите износители на петрол, които имат политически предпочитания, доста различни от тези на САЩ. Когато цените са ниски, тяхната относителна зависимост от достъпа до пазара на САЩ или чуждестранна помощ става по-забележима.
От друга страна, високите цени на петрола могат да насърчават сътрудничеството
между големите вносители на петрол. Нека вземем за пример Китай и Съединените щати. Голяма част от вниманието в Китай, в преследване на енергия, е насочено към Африка. Все пак само Ангола се нарежда в топ 10 на енергийните източници на Китай. Китай действително получава своя петрол от същите места, както и САЩ - най-вече от Персийския залив. Това създава общ интерес на сътрудничество по отношение на Иран, запазването на морските пътища отворени или най-общо казано - стабилността в региона. Тези общи цели могат да избледняват малко, когато цените на петрола са по-ниски.
И все пак какво означава всичко това? Малко вероятно е по-ниските цени на петрола да превърнат Русия или Иран в мирни, отзивчиви членове на международната общност само за една нощ. По-ниските цени на петрола могат да имат други, по-зловещи последици. Те могат да доведат до вътрешни размирици в страните-износителки на петрол и може да подкопаят сътрудничеството около изменението на климата. Но в крайна сметка, доказателствата сочат, че по-ниските цени карат износителите на петрол малко по-малко да се интересуват от скъпи военни авантюри и ги прави по-склонни към международно сътрудничество.