Европейската комисия представя целенасочено преразглеждане на правилата за командироването на работници. Това преразглеждане е израз на ангажимента, който Комисията пое в своите политически насоки, а именно — да популяризира принципа, че за еднакъв труд, положен на едно и също място, следва да се заплаща еднакво. Преразглеждането беше обявено в работната програма на Комисията за 2016 година.
Целта на предложението е да се улесни командироването на работници в други държави в условията на лоялна конкуренция и при спазване на правата на работниците, които са наети в една държава членка и изпратени от работодателя си да работят временно в друга. По-конкретно, целта на инициативата е да се гарантират справедливи условия на заплащане и еднакви условия на конкуренция за командироващите и местните дружества в приемащата държава.
Европейският комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност Мариан Тейсен заяви: „От първия ден на моя мандат казвам, че трябва да улесним трудовата мобилност, но това трябва да стане по справедлив начин. С днешното предложение ще бъде създадена ясна, справедлива и лесна за прилагане правна рамка за командироването.“
Посредством целенасоченото преразглеждане ще бъдат извършени промени в три основни области: възнагражденията на командированите работници, включително при възлагане на дейности на подизпълнители, правилата за наетите чрез агенции за временна заетост работници и дългосрочните командировки, съобщиха от пресцентъра на ЕК.
В предложението се посочва, че като цяло за командированите работници ще се прилагат същите правила относно заплащането и условията на труд като за местните работници. Това ще става при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, както и на начина, по който тези условия са определени от публичните органи и/или социалните партньори в съответната държава членка. В момента в някои области, като здравеопазване и безопасност, за командированите работници важат същите правила като тези за работниците от приемащата държава членка.
Работодателят обаче не е длъжен да плаща на командирования работник повече от минималната ставка на трудовите възнаграждения, определена в приемащата страна. Това може да доведе до различия в заплащането между командированите и местните работници и в крайна сметка — до нелоялна конкуренция между дружествата. Това означава, че за извършването на една и съща работа често пъти на командированите работници се заплаща по-малко, отколкото на другите работници.
Отсега нататък всички правила във връзка с възнаграждението, които се прилагат по принцип за местните работници, ще трябва да бъдат прилагани и за командированите работници. Възнаграждението ще включва не само минималните ставки на заплащане, но и други елементи, като например премии или надбавки, когато има такива.