Въпреки добрите макроикономически параметри, ниските данъци и стабилната банкова система, бизнес средата у нас не само не отбелязва значимо подобрение в последните години, но България всяка година слиза надолу в международните рейтингови класации. По данни на Световната банка за 2011 година по качество на бизнес средата България отстъпва 2 места - от 71 на 73 място.
Високият размер на сивата икономика (по данни на Центъра за изследване на демокрацията, между 18 и 32%) и отливът на преки чуждестранни инвестиции са следствие и на недостатъчно привлекателната бизнес среда. Тя се характеризира с нереформираната съдебна система, несигурната среда за инвестициите и недобра защита на собствеността, лошо състояние на администрацията и инфраструктурата, липса на квалифицирани кадри.
Това се казва в разработка на БСК, представяща анализ на актуалното състояние и предложения за подобрение на бизнес средата в България. Материалът бе представен на пресконференция днес от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и зам.-председателя на камарата Камен Колев.
Представената разработка е част от поредицата анализи и позиции на Българската стопанска камара по повод препоръките на Съвета на ЕС към България от лятото на 2011 г. за необходимостта от реформи в ключови социално-икономически сфери. До момента БСК е представила позиции по темите: образование, здравеопазване, пазар на труда и пенсионна система.
Според Божидар Данев доказателство за увеличаването на дела на сивата икономика у нас е фактът, че от 2008 до 2010 г. постъпленията от данък печалба бележат спад от 64%, а приходите в националните осигурителни фондове – 8.5%. Дефицитът в постъпленията на НОИ са 300 млн. лева, инвестициите – външни и вътрешни, се сриват, а в същото време спестяванията се увеличиха до 57 млрд. лева, отбеляза Данев.
Специализиран съд да се занимава с делата по несъстоятелност, е една от мерките, които предлага БСК
Най-сериозният проблем за бизнеса е сложната процедура по несъстоятелност. Данни на НСИ сочат, че едва 7% от новорегистрираните фирми оцеляват след 5-ата година, като останалите трябва да преминат през дълги, сложни и скъпи процедури, свързани с преустановяване на дейността. Това е причината БСК да настоява за създаването на специализиран съд, който да се занимава с делата по несъстоятелност. Камара иска опростяване на процедурите и съкращаване на сроковете по обявяване във фалит.
Голяма част от предприятията у нас са в технически фалит, отбеляза Божидар Данев. В началото на декември камарата ще излезе с точни данни за тази година за броя на дружествата, които са близко до технически фалит, без да са започнали процедури по несъстоятелност. Дългите процедури по несъстоятелност блокират активите на тези фирми, които нищо не произвеждат, а кредиторите остават продължително невъзмездени, което влече тяхната бъдеща несъстоятелност, посочват от камарата.
Друго предложение на БСК е разширяване на възможността за арбитражно разрешаване на търговски споровете с възложителите на обществени поръчки – общини и държава, за да се укори съдопроизводството.
Огромни са разликите в таксите за вписвания на търговски дружества в зависимост от вида им. Те са от 50 до 3000 лева, което е разлика от 60 пъти, отбеляза Данев.
Съдебните такси трябва да имат таван (например 50 хил. лева), а процедурата по несъстоятелност трябва да се опрости и съкрати, смятат от БСК.
Доказателство за недобрата защита на собствеността у нас е огромният брой на полицейските служители спрямо населението. Освен това няма логика полицията да конкурира частния бизнес със сигнално-охранителната дейност, която извършва срещу заплащане и в същото време да се води контролен орган за охранителните фирми. Това е нелоялна конкуренция, каза Данев.
БСК се обяви за електронно правителство
Голяма спънка пред правенето на бизнес у нас е липсата на електронно правителство, каза Данев. Гражданите и бизнесът в момента имат достъп до 30 електронни услуги при положение, че има възможност за 730 и това е резултат от некачествената работа на администрацията. Данев припомни, че постоянно се отлагат сроковете за реален старт на е-правителството, като последният е краят на 2012 г. За изграждането на електронното правителство ще са необходими около 1.0-1.2 млрд. лева, държавата може да си позволи този заем, а ефектът от него за бизнеса и администрацията ще е многократно по-голям, каза Данев.
Общата задлъжнялост на българската икономика е 160 млрд. лева, изчисляват от БСК. Междуфирмената задлъжнялост е рекордна – 100 млрд. лева, като 40 млрд. са с просрочие над 30 дни. Задълженията на държавата и общините към бизнеса към края на 2010 г. и началото на 2011 г. е 400 млн. лева.
Данев открои шест прости индикатора за подобряване на бизнес средата, които от БСК ще следят от сега нататък. Първият е намаляване на приходите в държавния бюджет от такси и налози, които през 2010 г. достигат 3 млрд. лева. Следващите са увеличение на инвестициите и ръст в броя на работните места. “Здравословно” за икономиката съотношение на приходите от ДДС, корпоративен данък и социални плащания, намаляване на икономическата и битовата престъпност и изкачване в класацията на Световната банка са другите признаци, че бизнес климатът у нас се подобрява.