Заплатите на топ мениджърите на големи компании в България следват динамиката на пазара на труда,продиктуван от развитието на икономиката и навлизането на международните компании. Това се посочва в изследване на „Българска Екзекютив Сърч Асоциация“ (БЕСА). Тя всяка година прави анализ на възнагражденията на топ мениджърите в компании, ползващи услуги по директно търсене.
Представената извадка е базирана на проектите по директно търсене на управленски позиции, преминали през членовете на БЕСА. Наблюдаваните компании са с персонал над 300 човека и над 10 млн. евро оборот.
Проучването е показало, че един изпълнителен директор в България получава средно 100-120 хил. евро годишно.
Те имат имат все по-разнообразни като пакет и нива възнаграждения. Пряко определящи, освен сектора, е собствеността, регионалната структура и оборотът на компанията. За тях, както и за останалите позиции по-долу, най-интересно е задържането като нива на значението на бонусa и други вариращи плащания/участия (опции/акции) в годишния доход, и все по-интересните и разнообразни фиксирани придобивки. Освен стандартните за ранга релокационни пакети, все по-често наблюдаваме предоставяне на членства, поемане на разходи за МBA програми, гъвкавост на пътувания, подкрепа на личен и семеен живот, както и все по-директни дискусии за компенсаторни пакети и бонуси.
| ПОЗИЦИЯ | ГОДИШЕН ДОХОД |
| Изпълнителен директор | € 100 000 - € 120 000 |
| Оперативен директор | €75 000 - €85 000 |
| Производствен директор | €70 000 - €85 000 |
| Финансов директор | €68 000 - €82 000 |
| Търговски директор | €67 000 - €80 000 |
| R&D / IT директор | €61 000 - €73 000 |
| Маркетинг директор | €56 000 - €68 000 |
| Директор логистика | €52 000 - €62 000 |
| ЧР директор | €49 000 - €59 000 |
Оперативният директор заема втора водеща позиция по нива на възнаграждение. Тези структури обикновено имат малки административни функции, с оперативен фокус, а стратегическите решения се взимат от нивата извън България.
Финансовият директор запазва влиянието си, което заемаше в кризисните години. По тази причина той е влиза и в борда на директорите. Промяната тук е по-скоро по отношение на търсените компетенции – лидерски умения, нетуъркинг, управление на риска и на паричните потоци, не толкова трансформационен мениджмънт, посочват от БЕСА.
Търговските директори сякаш губят двигателната си сила. Те носят все по-оперативен и тактически принос, отчитат от БЕСА. Стратегически най-силно тяхното участие се наблюдава в български компании, търсещи пазари навън.
Централизиране на стратегиите и подхода към продуктовите групи/услуги и силни процеси по клъстеризация променя ролята на маркетинг директора.
Българските производители срещат трудности в това да намират и привличат маркетингови специалисти. Нарастващ е фокусът върху привличане на експерти по дигитален маркетинг. Опитът им в социалните мрежи е изключително търсен, но придобитите умения често се разминават с търсенето от компаниите.