Дупка в закона оставя ваучерите за храна, които са една от основните социални придобивки в частния сектор, реално на самоконтрол. Това пък води до случаи, в които работодатели жилят работниците си, като не им дават ДМС-то, в случай че са болни. Това алармира пред „Монитор" секретарят по социална политика на КТ „Подкрепа" Александър Загоров.
По този начин обаче освен работника фирмите жилят и държавната хазна. Причината е, че тя, тъй като няма механизъм, по който да провери дали ваучерите са достигнали до персонала, дава данъчни облекчения на дружеството въз основа само на декларираните от него цифри.
Ваучерите за храна са най-предпочитаният и използван метод от фирмите в България за предоставяне на допълнителни месечни доходи на служителите. В колективния трудов договор - в тези фирми, където изобщо го има, се вписват правилата за получаване на този тип социална придобивка, но дали и как се спазват правилата по договора е въпрос единствено на решение на работодателя. Синдикатите са включени в разписването на правилата за фирмите, в които има синдикална организация. „В случаи на нарушение или сигнал до нас се стремим да проверим и отстраним проблема", разясни още Загоров. Има сигнали от служители, ощетени и не получили полагащите им се ваучери за храна, защото са ползвали болничен, а работодателите им решават да удържат полагащите им се за храна ваучери. Това е абсолютно нарушение, защото тази система е за всички, болен-здрав - 60 лева се полагат под формата на ваучери за храна, категоричен е Александър Загоров. До глоба на фирмата обаче не може да се стигне, защото Главната инспекция по труда (ГИТ) не контролира и не може да санкционира, ако някой не си е получил ваучерите.
Оттам посочиха, че дори при получени сигнали те могат да проверят само дали има подписан колективен трудов договор. Ако установят, че няма, могат да издадат предписания, но не и да наложат глоби. Реално обаче, защото по закон няма задължение да се оставят писмени следи дали се дават или не ваучерите на работниците, няма как да проверят стигнали ли са те до служителите. По този начин и НАП няма как да знаят дали даденото облекчение е за реално изпълнен социален ангажимент или просто ДМС-то е останало за ползване на шефа.