Като почнем от най-пресния случай с ОЦК-Кърджали, преди това Кремиковци, Плама - Плевен и т.н. Схемата е ясна. Най-напред се довежда предприятието до ръба на фалита, натрупват се огромни задължения и след това държавата, след предварителни разговори, но не на пазарна основа, го джиросва някому без пари или срещу символична сума.
Така проф. Кръстьо Петков, председател на УС на Съюза на икономистите в България, коментира в предаването "12+3" по БНР, че в казуса с ВМЗ-Сопот се вижда повторение на цяла верига от сенчести и криминални приватизации.
За да направиш такава транзакция се иска добре разработена схема, мрежа от познанства, възможности, познаване на офшорните зони и т.н. ВМЗ-Сопот беше занемарено още преди 11 години. И то главно по вина на онези, които бяха на власт и виждаха в предприятието средство за източване на пари. Оръжейното производство изисква технологично обновление и производство, качествен мениджмънт и квалифицирана работна сила. Всичко това е оставено настрани. И ВМЗ-Сопот е докарано до ръба на фалита, не случайно се говори за ликвидация, а не за приватизация по класическия начин.