„За реализирането на инфраструктурните проекти в Централна и Източна Европа по проекта “Три морета” може да се възползвате от нов ресурс в размер на 650 млрд. USD, който ще е факт до края на годината. Силно подкрепяме вниманието върху инфраструктурата и особено се залага на дигиталната инфраструктура. Пандемията ускори дигитализацията и е изключително важно да търсим по-бързо баланс в това какво се постига и да го впишем в стратегията за нисковъглеводорони инвестиции, в транспорт и енергетика“. Това каза пред участниците в бизнес срещата по инициативата „Три морета“, която се провежда на 8 и 9 юли в София шефката на МВФ Кристалина Георгиева и допълни: „Може би най-интересната новина от фонда е, че очакваме в рамките на следващите дни Съветът на директорите на МВФ да придвижи към гласуване от всички страни членки предложение за имитиране на 650 млрд. USD специални права. Това е важно, защото това е инжекция в резервите на всички страни членки на фонда. Дава ново място за фискални действия в условията, когато спря икономиката да работи и трябваше да се налеят нови пари в подкрепа на бизнеса и домакинствата. Обърнете внимание на този ресурс, който няма да повиши вашия дълг. Той е продукт на колективната мощ на страните членки на МВФ и е резерв, на който трябва да разчитате и да мислите как най-добре да го използвате“.
Тя заяви, че това е най-голямата помощ отпускана до момента от Фонда и припомни, че по време на предишната криза през 2009 г. е емитиран резерв в размер на 250 млрд. USD. Причината сега парите да са много повече е, защото сме свидетели на много по-голяма и по-глобална криза.
Сегашната криза стартира много дълбока трансформация в световната икономика. Ускорява дигитализацията и инвестирането в „зелената икономика“ и ускорява вниманието към най-ценния ресурс – хората. „Стратегически съветваме страните членки да мислят за това как могат да мултиплицират ефекта на новите специални права на тираж. Това не означава, че трябва да ги ползват заедно, но могат да мислят заедно“, допълни Георгиева.
В момента МВФ работи по това страните със силни резервни позиции да предоставят за заимстване част от тяхната нова емисия за тези страни, които имат много по-голяма нужда от възстановяване. Защото най-опасното днес, когато възстановяването от кризата започва, е това че някои страни се възстановяват изключително бързо на базата на силна фискална позиция, добра монетарна политика и ваксиниране. А по-голямата част от развиващите се страни изостават толкова сериозно, че това с времето може да се превърне в проблем, който да забави цялото възстановяване на световната икономика.
„Ваксинирането тази година и вероятно и догодина е икономическа политика. Най-бързият начин да се ускори растежа на икономиката е да се ваксинират хората колкото се може по-скоро“ е мнението на шефът на МВФ.
Ако една част от света се развива, а друга не, това означава по-ниска покупателна способност в света, потенциално прекъсване на веригата на снабдяване, защото някъде повишаването на заболеваемостта означава спиране на производството и най-вече опасност от дестабилизиране на света. При наличието на сериозен икономически срив в някои части на света, това се транслира в нестабилност в съседите.
Три риска пред икономиката, очерта Георгиева:
1. Развитието на пандемията. Разчитаме, че ще бъде ограничена на базата на ваксиниране. Това не е гарантирано. Засега разчитаме на защитните качества на ваксините.
2. Ако правителствата изтеглят мерките за подкрепа преждевременно. С ръста на икономиката трябва поетапно да се оттегля подкрепата, но трябва да се прави предпазливо. Централните банки трябва внимателно да коментират какви са техните намерения.
3. Как правителствата използват фискалния си капацитет, за да стимулират трансформацията на техните икономики. Трябва да го използват умно, защото това е уникален шанс и защото в света това ще се сучи с нас или без нас.