През декември 2015 г. газът по "Южен поток" трябва да потече. Това съобщи след срещата си с премиера Пламен Орешарски вчера президентът на руския газов гигант "Газпром" Алексей Милер, който бе на еднодневно посещение в България. Изгоден ли е за България договорът за "Южен поток" и какви рискове поема страната ни с участието си в него? Енергийните експерти Таско Ерменков и Христо Казанджиев коментираха тази тема в студиото на ТВ7.
3,1 млрд. евро ще струва проектът на България. Ерменков обаче обясни, че те няма да утежнят бюджета на държавата, тъй като са проектно финансиране, което ще се изплаща от дейността на самия проект. Тези пари ще дойдат в началото на периода и ще осигурят, макар и временни, работни места, което е важно в период на тежка икономическа криза, в каквато се намира страната ни.
Около 15 години България няма да взема транзитни такси, стана ясно след срещата на Милер с министъра на икономиката и премиера.
"Дали ще ги вземеш за тези 15 години или ще ти ги изсипят в самото начало за първите две, предполагам, че в ситуацията, в която България се намира, всяко инвестирано евро е от полза", коментира Ерменков.
Казанджиев от своя страна обясни, че 15 години са малко за възвръщане на инвестициите при онова, което е известно в публичното пространство. Експертът обърна внимание на два ключови въпроса от стратегическо значение, които според него са били засегнати на вчерашната среща.
Първият е свързан с бъдещето на "Южен поток" от гледна точка на окончателното структуриране на проекта. Той отбеляза, че към момента технологичната схема е предварителна – няма дерогация, т.е. освобождаване от задължения за предоставяне на достъп на трета страна. Казанджиев обясни, че според европейското законодателство проектът трябва да осигурява достъп на всеки, които поиска да транзитира газ по него.
При това положение Русия има две опции: или да транзитира цялото количество синьо гориво и да увеличи капацитета на "Южен поток" с 50%, което автоматично ще оскъпи проекта, или да транзитира по-малко от заложените 63 млрд. куб. м като капацитет. Експертът направи аналогия с конкурентния проект "Набуко", чиято дерогация засяга 50% от капацитета на газопровода.
Вторият въпрос се отнася до дългосрочния договор за изкупуване на природен газ от Русия.
България е изправена пред една много тежка в ситуация, коментира още Казанджиев. От една страна трябва да се пребори за дерогация за достъпа на трета страна, а от друга трябва да се защитава пред европейските си партньори за онези спънки, които прави предразвитието на пазара.
Ерменков добави, че преговорите за дерогацията ще се водят на ниво Европейски съюз. Той е на мнение, че с оглед на застиналата ситуация, в която се намира "Набуко", "Южен поток" се явява единственият проект, при който доставчикът на газ има директна връзка с ЕС.
Експертите в студиото не постигнаха консенсус по въпроса за сигурността на проекта. Казанджиев отбеляза, че освен несигурните трасета, България по всяка вероятност няма да получава никакви транзитни такси от "Южен поток". Това по неговите думи е така, тъй като договорът на страната ни с Русия е на паритетен принцип и парите ще отиват в общото дружество, откъдето няма гаранция, че България ще може да получи нещо.
Стана ясно освен това, че има редица неясноти по това в какъв момент ще започне реално да се печели от проекта и дали Русия ще има възможност да изгради огромната инфраструктура на своя територия или "Южен поток", подобно на "Син поток", ще бъде реализиран частично.
По телефона се включи и Илиян Василев – бивш посланик на страната ни в Русия в период от 2000 до 2006 г. Той сподели своите опасения относно това, че договорената цена за строителството е прекалено висока, а транзитните такси – твърде ниски. По неговите думи проектът е крайно неизгоден за страната ни.
"България за пореден път плаща реализацията на чужди проекти", категоричен бе Казанджиев.