Фискалният резерв на България спада драстично при управлението на правителството на Кирил Петков (13 декември 2021 – 2 август 2022 г.), в което за финансовата политика отговаряше вицепремиерът и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, предаде репортер на БГНЕС.
Към 31 януари 2022 г., т.е. малко повече от месец, през който на власт е четворната коалиция, в която финансите се доминират от представителите на ПП, размерът на фискалния резерв е малко на 11 млрд. лв. Това е най-високата му стойност за всичките месеци, през които Петков е на власт.
През следващите шест месеца фискалният резерв спада, като най-ниската му стойност е на 31 март, когато възлиза на 7,45 млрд. лв. Това показва справката за състоянието му в края на всеки месец от 2022 г., с която БГНЕС разполага.
През останалите месеци от краткия престой на Петков и Василев на „Дондуков 1“ фискалният резерв се движи в диапазона от 9,9 млрд. на 31 февруари до 9,1 млрд. лв. на 31 август. На 2 август воденият от ПП кабинет се разпуска след първия успешен в най-новата ни история вот на недоверие, гласуван на 22 юни 2022 г.
Финансистът Николай Василев бе първият, който алармира за негативните последици от намаляването на фискалния резерв и трупането на нови дългове.
„Намаляването му е най-доброто отражение на цялостната бюджетна идеология на предишното управление. Тази политика е волунтаристична и безотговорна. Може да бъде сравнена с поведението на луд с картечница, който стреля, докато има патрони. Колкото резерв има, той трябва да бъде изхарчен. Колкото дългове е необходимо, те могат да бъдат взети. Колкото по-голям дефицит може да бъде направен, толкова по-добре. Колкото по-големи харчове, толкова по-добре“, заяви пред БГНЕС финансистът, който бе бивш вицепремиер и три пъти министър в правителствата в периода от 2001 до 2009 г.
Василев отбеляза, че краят на една такава политика винаги е един и същ и припомни, че кабинетът „Петков“ е първият в най-новата ни история, който падна в резултат на вот на недоверие, гласуван и заради финансовата политика.
Василев подчерта, че на 8 април резервът е достигнал дори 4,8 млрд. лв. „Тогава написах: парите на държавата свършиха! Когато някой каже, че имаме резерв от 4,8 млрд., това означава, че разполагате само с 300 млн., защото 4,5 млрд. са неприкосновени. 300 млн. лв. представляват разходите на държавата един ден напред. Подобно нещо не бях виждал от времето на виденовата криза“, каза финансистът.
И ако тенденцията на спад и стойности под 10 млрд. лв. са характерни за първото полугодие на изминалата година, данните за септември-декември са коренно противоположни.
През септември фискалният резерв достига 13,1 млрд. лв., което е скок с цели 4 млрд. лв. спрямо август и почти 2 млрд. лв. повече, отколкото през януари, когато Петков и Василев са поели властта.
Тенденцията на плавно увеличаване на фискалния резерв се запазва до края на годината, когато той възлиза на 13,4 млрд. лв.
Николай Василев отбеляза, че служебното правителство на два пъти е взело дълг, защото скоро ще дойде голямо дългово плащане около 3 млрд. лв. „Те са се подготвили с този резерв да посрещнат това плащане. Резервът фактически беше финансиран от последната емисия държавен дълг“, каза Василев, който е управляващ партньор на „Експат Капитал“. Компанията постави на балкона на своя офис в центъра на София така наречения „часовник на дълга“, който беше свален от властта.
Финансистът заяви, че за последната година дългът е нараснал главоломно от 31 млрд. на 40.
„Ако така продължаваме, през 2024 г. дългът може да стигне 50 млрд. лв“, предупреди Василев, който е един от най-ревнивите защитници на бюджетния баланс и ниските дългове. /БГНЕС