Софтуерният сектор е най-солидарният и социално отговорен сектор в България. Той внася данъци и осигуровки, които са три пъти над средното за страната, движи потреблението в икономиката, основен инвеститор е в промяната на качеството на средата и е значим фактор за задържане на младите хора (97% от завършващите технологични специалности остават в България) и за привличането на таланти от чужбина. Това са основните изводи от редовния годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас, който се изготвя периодично от Българската асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ.
„БАСКОМ направи много срещи на живо със стотици участници, за да повдигнем осведомеността на бизнеса, държавата и отделните общности за изкуствения интелекти и възможностите, които той предоставя. Позитивният пример в това отношение е съвместната ни работа с МОН, с което сме на път да изработим насоки за внедряване на изкуствен интелект в училище. За първи път от доста време насам България има шанс да бъде лидер в Европа в тази сфера“, отбеляза Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.
Резултатите от Барометъра тази година бяха представени заедно с министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и заместник-министъра на икономиката и индустрията Ивайло Шотев.
Министър Шалапатова очерта пресечните точки на работа между социалното министерство и БАСКОМ. „За мен като министър основно предизвикателство са няколко много тежки тенденции в България, за решаването на които ще се радвам на съвместен диалог – първото предизвикателство е демографската криза. От една страна имаме застаряващо население, чиито дигитални компетенции са изключително ниски, а в същото време моята амбиция е да провеждаме политика за активен живот на възрастните. Дори и над 65 години хората в България имат много житейска мъдрост и потенциал, но въпросът е как се случи тяхната интеграция в контекста на дигиталния преход. Второто предизвикателство е емиграцията на хора с капацитет от страната. И тук е моят поклон пред това, което вие правите, за да създавате една алтернативна визия на младите хора да останат в България, да учат, да работят и да получат във вашите компании възможност за реализация“, каза министър Шалапатова, която се ангажира в нейно лице секторът да има надежден партньор, вкл. за участие на работодателската организация на високотехнологичните бизнеси в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
На свой ред заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев очерта две предизвикателства пред българската икономика в момента - декарбонизацията и дигитализацията. „Наблюденията ни са, че пазарът на труда е доста динамичен. Разходът, който фирмите правят, не само по привличане, но и за задържане на кадрите, значително се увеличава. За да може да се развиваме като страна и икономика, ако успеем да внедрим дигитализация в предприятията и да се модернизираме, то това ще бъдат едни от основните инструменти, с които бихме могли да повишим производителността на единица труд“, отбеляза заместник-министър Шотев.
Председателят на сродната Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) Илия Кръстев аргументира и необходимостта високотехнологичните индустрии да участват активно в Националния диалог за тристранно сътрудничество.
„От това, колко сме активни като държава, зависи успяваме ли да привлечем инвеститори и да запазим хората в държавата. Нека си представим как един инвеститор, работещ на даден пазар, има повишаване на разходите средно с 25% за последните две години и в следващите две години със сигурност само от отчисления на пари от бизнеса и хората в държавата, разходите му ще се повишат още повече. Тогава към този инвеститор следва да има комуникация какво всъщност този пазар и икономика му дават, за да остане все пак в нея. Той например може да има социални ползи. Може да му бъдат предложени компенсаторни мерки. България е една от двете държави в ЕС, които нямат данъчни облекчения за инвестиции в развойна дейност“, каза Илия Кръстев.
От данните на Барометъра стана ясно, че продължава двуцифреният ръст на приходите в софтуерния сектор, но темпото му се забавя. Очакваният ръст за 2023 г. по данни на асоциацията ще е 12,1% докато през 2022 г. той е бил 23,7%. Над 85% от тези приходи са от износ. През 2022 г. делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 1/3 от общия обем на износа на услуги в България. Ръстът на приходите от износ е 25% на годишна база през 2022 г., достигайки 6,35 млрд. лв. През 2023 г. се очаква експортната стойност да нарасне с нови 21% и да достигне до 7,69 млрд. лв.
Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,3% през 2022 г. Прогнозата за 2023 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП отново ще се увеличи и ще достигне близо 4,5%, което ще затвърди позицията на сектора като №1 в икономиката на услугите в страната.
Очакваният спад на ръста на сектора през настоящата 2023 г. Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, обясни така: „Допреди два месеца смятахме, че ще пораснем с над 20% и това ни изглеждаше реалистично. В последните 2-3 месеца се започнаха годишните преговори с големите ни партньори от САЩ и Западна Европа и се вижда, че има определено отрезвяване на тези пазари, а ние сме изключително зависими от тях. Добрата новина е, че ръст пак ще има. Той пак ще бъде по-голям от много от секторите в България и няколко пъти по-голям от ръста на БВП. Но ние винаги сме били доста по-амбициозни. И сега следва да покажем отново нашата адаптивност. Във всяка криза има и много нови възможности. Изкуственият интелект и масовото му навлизане би могло да даде една допълнителна ефикасност на българските фирми, съответно многократно да увеличи производителността. Това пък може да ни даде конкурентни предимства, особено за големите пазари “, коментира Брашнаров.
За първи път тази година Барометърът измерва и приносa на ИТ талантите към икономиката на страната през внасяните данъци от личното потребление (вкл. местни данъци и такси). За 2022 г. той е бил в размер на 504 млн. лв. Прогнозата е, че през 2023 г. секторът ще внесе общо над 2 млрд. лв. данъци (ДДС, данък печалба, социални осигуровки, ДОД и данъци през лично потребление) със своите 58 хил. работни места .
Нито една компания – член на БАСКОМ не подкрепя въвеждане на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг, става ясно от вътрешно проучване на асоциацията. Трусовете в данъчно-осигурителната политика са оценени като най-големия национален риск за развитието на сектора. Сред глобалните рискове са световната икономическа и геополитически кризи.
По отношение на последствията от навлизането на изкуствения интелект – тема, която БАСКОМ направи видима в публичния дебат през последната година – изследването показва, че над 50% от софтуерните компании в България вече използват ИИ на някои позиции, а 16% - на всички позиции.
На фона на всичко това БАСКОМ отчете все по-нарастващо влияние на софтуерния сектор в обществената и икономическата среда, видимо разширяване на регионалното присъствие извън столицата и настояване за радикални реформи в образованието. По отношение на технологичното образование секторът има най-голямо доверие в ИТ академиите и вътрешнофирмените обучения спрямо другите образователни институции.
Остава траен ангажиментът на софтуерните компании към създаването на нови технологични училища в областните центрове чрез изработване на модел и конкретна пътна карта за създаването на поне 10 подобни училища в следващите години. От БАСКОМ обявиха, че в тази посока напредват разговорите с общината във Враца за създаване на технологично училище по подобие на ТУЕС в София и на технологичните училища в Бургас, Стара Загора и Варна.
Поради динамиката в развитието на сектора тази година традиционната 5-годишна прогноза за развитието на сектора е сведена само до 2025 г. Тогава се очертава броят на заетите в сектора да достигне 72 500 човека, а приходите да надхвърлят 12 млрд. лв.