Разгарът на кризата около бъдещето на Кримския полуостров е принудило Полша да вземе радикални мерки и да освободи добива на шистов газ в страната от данъци, съобщава Ройтерс.
Решението е продиктувано от надвисващата заплаха Русия да спре газовите доставки за Европа през Украйна.
„Ние приехме мерки, които ще подкрепят добива на шистов газ“, заяви във вторник полският премиер Доналд Туск. Според правителствената инициатива
до 2020 г. добивът ще бъде освободен от данъци.
След тази дати се предлага данъците да не превишават 40% от приходите.
Тази година се очаква да започне добива на шистов газ от първия кладенец. Очакват се около 30-тина сондажа да бъдат извършени тази година. Срещу добива на шистов газ миналата година имаше редица протести в страната.
На близо 15 млрд. куб. м. възлиза годишното потребление на синьо гориво в Полша. Около 10,5 млрд. куб. м се внасят от Русия. Залежите на шистов газ се оценяват от експертите на между 800 млрд. до 2 трлн. куб. м.
„Ние няма да можем ефективно да отблъснем потенциалните агресивни стъпки от страна на Русия и в бъдеще , ако толкова много сме зависими от руските газови доставки“, предупреди Доналд Туск.
Той посочи, че за планираната за сряда среща с германския канцлер Ангела Меркел ще обсъди стъпки за
намаляване на зависимостта на ЕС от руските доставки на синьо гориво.
„Аз ще говоря с Ангела Меркел за възможностите на Германия да коригира своите икономически дейности, така че зависимостта от руски газ да не парализира Европа, когато тя се нуждае ... от решителна позиция“, заяви Туск, цитиран от Ройтерс.
В украинската криза не става дума само за политика, а и за природен газ, отбелязва „Дойче веле“.
Голяма част от руските газови доставки за Европа преминават през украински газопроводи. А Русия, като един от водещите газови производители, доставя все пак една трета от нужните на Европа количества природен газ. Германия внася около 40 процента от нужния ѝ газ от Русия.
Балтийските държави пък са още по-силно зависими - руснаците покриват почти 100 процента от техните нужди.
Ако Москва наистина реши да блокира доставките през Украйна, то руски газ би могъл да бъде транспортиран и по газопровода Северен поток. По газопровода Ямал през Беларус и Полша също тече руски газ към Полша и Германия. Ако Русия пък съвсем прекрати доставките,
Европа би могла да внася втечнен газ с танкери от Близкия изток,
прогнозира „Дойче веле“.
Варшава вече строи подобен терминал на Балтийското си крайбрежие.
В този случай Германия би имала малък проблем, защото не разполага с терминали за разтоварване на танкери с втечнен газ. В краен случай европейските купувачи биха могли да използват и други източници и газопроводи - през Алжир или Норвегия например.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пет европейски страни - България, Словакия, Финландия и Полша, са страни, изцяло зависещи от руския газ.
Подобна е ситуацията и в Унгария и Гърция, където съответно 70 и 54%. Така според статистиката средното ниво за ЕС на зависимост от руски газ е 31 %.
Москва вече заплаши, че не може да си позволи Украйна да бави безкрайно плащанията, отбелязва РИА Новости. Руски енергийни експерти говорят за възможността „Газпром“ да предяви иск за всичките си вземания.
Сега с ескалацията на кризата расте и загрижеността за енергийното снабдяване на Европа. Защото в миналото Русия нееднократно е използвала газовия си монополист "Газпром" и за политически цели, отбелязва „Дойче веле“.