Бум на производството на розово масло. Това сочи последната обявена статистика, от която става ясно, че добивът се увеличил с 1000 тона, а цената за килограм розово масло от България надхвърля 16 хил. долара, предаде NOVA.
Според собственици на розови масиви и дестилерии бизнесът обаче съвсем не е в разцвет. Според Владимир Стоянов, който се занимава с розопроизводство, преработка и изделия от рози статистиката, че през годината е произведен близо тон розово масло по-скоро не е вярна, тъй като календарната и земеделската година са нещо различно.
„Първото 6-месечие са отчели едно масло, което е произведено миналата година. То е продадено тази година, но не е произведено сега“, обяснява розопроизводителят от Сдружение „Българска розова долина“ Владимир Стоянов и добавя: „Нямам наблюдения да има двоен ръст на розите в България и да има насаждения, напротив намаляват. А насажденията не се увеличават“.
В края на кампанията е трудно да се каже, че годината е била добра. „Рекордно рано започна, след това имаше един период от 15 дни, в които много валеше дъжд и всъщност в килограмите имаше голяма доза вода. Едни 30% вода сме преработили, с което няма как да е добра годината“, уточнява той.
Реализираните продажби за килограм розово масло са в доста широки граници. „Със сигурност може да има сделки на цена от 15–16 хиляди, но те не могат да бъдат по никакъв начин общ знаменател за бранша. Тенденцията на пазарите е цената да пада, не да се увеличава“, казва производителят.
Ако не се направят няколко основни неща, нищо розово не очаква розовия бизнес. „За съжаление, тенденцията е да се смалява розопроизводството. Неминуемо ще има затворени фабрики, няма как да не се случи това нещо, ако не бъдат взети някакви конкретни мерки“, предупреди Стоянов.
„Държавата като гарант да каже да тази година българските компании произведоха 2 тона българско масло и то е с необходимите качества, които очаква клиента. Истината е, че за чужденците сме доста хаотични и леко страшно даже, притеснени са да търгуват в България. „Желание трябва да има първо, трябва да има диалог между институциите и бранша“, обясни той.