Икономистът, носител на Нобелова награда Саймън Джонсън, хвърли светлина върху ролята на институциите при определянето на икономическата съдба на една страна. В интервю за Kazinform Джонсън обясни как историческото наследство продължава да оформя днешната глобална икономика.
Господин Джонсън, какво Ви подтикна да изследвате ролята на историческите институции в икономическото развитие, особено в контекста на колонизацията?
Прекарах голяма част от 90-те години, работейки в бивши комунистически страни на Източна Европа (особено Полша), както и в Украйна и Русия. Бях разочарован, че стандартните инструменти на икономическата политика не работят според очакванията, и започнах да изучавам неформалното предприемачество, върховенството на закона и корупцията в търсене на обяснение. Поглеждайки назад, бях на път, водещ към приобщаващи институции.
Как съвместната работа с Дарон Ацемоглу и Джеймс Робинсън повлия на вашия подход към сложните въпроси, разгледани в проучването?
„Дарон и Джим са дълбоки мислители с широка перспектива върху историята и политиката. По време на първия ми разговор с Дарон в края на 90-те години на миналия век осъзнах, че те са много близо до отключването на това, което прави институциите устойчиво приобщаващи. Липсваше им само един елемент и аз им помогнах да го намерят. След като имахме този елемент, много други неща започнаха да си идват на мястото.
Поглеждайки назад, кой момент от кариерата си смятате за най-важен?
Това беше разговор с Дарон след един семинар. Веднага и напълно се съгласихме, че географията сама по себе си не може напълно да обясни защо някои страни са толкова по-богати от други. Дарон ме попита дали бих искал да помогна в намирането на липсващото парче - отговорът на въпроса защо европейците действаха толкова различно в различните части на своята империя. Изглеждаше като невероятно предизвикателно предизвикателство с отворен край и аз се възползвах от възможността. Работата с Дарон и Джим беше фантастично изживяване.
Кое беше най-изненадващото откритие за вас, когато изучавахте устойчивите институционални различия?
Формата на европейска колонизация остави толкова дълбок отпечатък върху институциите на държавите, че последствията продължиха векове — в някои случаи до 500 години. Историята не е съдба, но отърсването от наследството на екстрактивните институции се оказа изключително трудно.
Какви ключови поуки могат да извлекат развиващите се страни от вашите изследвания, за да подобрят своите политически и икономически системи?
Няма прости или универсални уроци. Важно е да развиваме средната класа. Даването на повече политически глас може да бъде полезно. И приоритет трябва да бъде просперирането заедно с хора от всички образователни нива. Но дори в САЩ и Западна Европа все още сме изправени пред същите проблеми, както можете да видите, като прочетете заглавията на вестниците всеки ден от седмицата.
Вашето изследване показва, че при определени обстоятелства обществата могат да се отърват от екстрактивните институции и да създадат по-приобщаващи. Какви са тези обстоятелства и как могат да доведат до дългосрочен просперитет?
Не е лесно. Най-вдъхновяващите примери включват взаимодействие с международната икономика, но не по начин, който изисква винаги да произвеждате суровини или да използвате евтина работна ръка. Сингапур и Южна Корея бяха доста бедни през 1960 г. и намериха начини да изградят истински просперитет. Полша и други региони от бившия комунистически свят постигнаха успех чрез по-тясна интеграция с Европейския съюз. Но за страните, които са имали най-екстрактивните институции по време на колониализма, подобни преходи се оказват изключително трудни.
Има ли съвременни примери за страни, които успешно са преминали от екстрактивни към приобщаващи институции? Според вас кои са основните поуки, които могат да се извлекат от техния опит?
Както вече споменах, ако вземем предвид доста дълъг исторически период, някои европейски държави, включително части от Скандинавия, могат да бъдат класифицирани в тази категория. Но те започнаха рано и успяха да съчетаят демократизацията с индустриализацията. Днес глобалната икономика се е превърнала в трудно място - за елитите е лесно да правят пари от добива и те могат да използват тези ресурси, за да поддържат властта.
Могат ли международни организации като МВФ или Световната банка да използват вашите открития, за да подкрепят страни, заклещени в цикъла на екстрактивните институции?
Фондът и банката вече знаят всичко това. Работих в МВФ 3,5 години в началото на 2000-те, включително 18 месеца като главен икономист, и имахме много дискусии за това как институциите насърчават или по-често възпрепятстват устойчивия просперитет. Напуснах МВФ преди повече от 16 години, но знам, че те продължават да ги е грижа и да мислят за тези проблеми. Когато обаче основната цел на вкоренените елити е да се обогатят, прогресът е трудно постижим.
Какви области на изследване може ли храната да бъде допълнително изследвана във връзка с връзката между историческите институции и съвременния просперитет?
„По-задълбоченото изследване на случилото се в конкретни страни носи много допълнителни прозрения и, надяваме се, подходи към това, което може да промени ситуацията. Спомням си изключителните изследвания на Мелиса Дел за Перу и Лакшми Айер за Индия, но има много други талантливи млади хора, работещи в тази област.
Как виждате развитието на икономиката през следващото десетилетие и каква роля възнамерявате да играете в това развитие?
През 2023 г. Daron Acemoglu и аз издадохме Power and Progress: Our Thousand-Year Struggle for Technology and Prosperity, твърдейки, че трябва да мислим по-ясно за изборите, които правим като общество относно посоката на технологичната промяна и да се съсредоточим върху това как за да създадем това, което ние и Дейвид Аутор (наш колега от MIT) наричаме „Pro-Worker AI“. Ако изкуственият интелект увеличи пределната производителност и заплатите на работниците, които не са колежани, това потенциално може да намали неравенството не само в САЩ, но и по целия свят. Въпреки това пътят на иновациите, ръководен единствено от Big Tech, вероятно няма да постигне тази цел и има много предупредителни истории в подкрепа на тази теза. Но също така можем да постигнем много повече, когато (и ако) разберем, че създаването на технологична визия е основна задача. Оставянето на няколко милиардери да определят технологичния дневен ред ще ви даде света, който искат – такъв, в който цялата власт е в техните ръце. Но как можем да променим посоката на технологичното развитие, да го вградим по-дълбоко в демокрацията и да приемем по-широк кръг от мнения? Не е лесно, но ние и много други работим усилено.