Близо 200% е ръстът при кражбите от магазините през първото полугодие на тази година спрямо същия период на миналата, отчитат от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС). При спортните стоки е над 100%, а в строителния сектор – 129%.
„Цифрите няма нужда да се коментират. Стряскащи са. Миналата година в резултат на кражбите бяхме свидетели на доста тежки икономически последствия. За разглеждания период в мебелния сегмент са регистрирани 1000 броя кражби, 50 при спортните стоки и 434 в строителния сегмент“, казва адв. Галин Попов, изпълнителен директор на АТНС.
Данните са на база магазини с обща търговска площ 100 000 кв.м. Кражбите се извършват предимно в столицата и по-големите градове, като фокусът на крадците е насочен към големи магазини, с големи магазини, където има не само много хора, но и много стока. В по-малките градове броят им е по-малък.
В магазините за строителни материали се крадат най-вече машини и инструменти, ВиК части, както и дребни, но скъпи аксесоари. В спортните обекти най-привлекателни са дрехите и аксесоарите, а при обзавеждането и декорацията - скъпи свещи, ароматизатори, тигани, спално бельо, прибори за хранене.
Загубите, които търговците търпят в резултат на кражбите, са значителни. В повечето случаи те са за сметка на търговеца. В тази група влизат над 55% от фирмите. Случаите, когато загубите се деля между охраната и търговеца, но и тогава по-голямата част се плаща от последния, са 33%. Едва 11% от загубите в резултат на открадна стока се поема изцяло от служител или от охраната.
Освен огромните финансови загуби, търговците търпят и косвени такива, тъй като трябва да инвестират значителни средства за охрана. Между 70 000 лв. и 600 000 лв. инвестира на година една фирма за справяне с кражбите, като тези суми непрекъснато се актуализират. Използваните методи за предотвратяване на кражби са видеонаблюдението (40 на сто), охрана на място (26,7 на сто), алармени системи (20 на сто), изкуствен интелект (6,7 на сто) и проверки на различни сектори от служители (6,7 на сто).
Основният проблем обаче остава закона. „Проблемът е доктринален, защото българската наказателно правна доктрина е изграждана 50-60 години на миналия век и философията ѝ тогава е вършила чудесна работа, но в днешните условия е философски изостанала, защото обществото, процесите и динамиката не са същите. Обществените икономически отношения също не са. Нямаме социализъм, а капитализъм“, казва Попов и допълва, че от Асоциацията предлагат четири законодателни мерки:
* Да се създаде единен канал за улеснено подаване на сигнали. Тоест да се избяга от това управител на фирмата да ходи в полицията и т.н. Един електронен достъп и електронен подпис ще върши чудесна работа и ще спести много време, включително и на МВР.
* Би било добре да се помисли видеа от кражбите да се приемат като доказателства поне в определени ситуации, защото това в рамките на ординарния законодателен процес не е така и е много сложно видеа да се приемат като доказателства. Приема се само, когато има сложни технически експертизи, което отнема месеци.
* ревизия на системата от наказания, включително чрез въвеждане на санкции за лицата, съзнателно закупили крадена стока.
* Да се създаде специализирано координационно звено към МВР, което да има фокус върху този тип престъпления. Това ще улесни и провеждането на координирани действия от МВР и прокуратурата срещу потенциалните извършители и ще има добър превантивен ефект.
„Промените не са лесни, защото изискват и законови промени, а не само подзаконови. Ще са необходими промени и в Наказателния кодекс“, допълва Попов.