"Мястото на учените от Института по космически изследвания и технологии е едно от челните в света. 55 години наши учени са работили в почти всички сфери на космическите изследвания. Развиваме се, модернизираме се, все по-често работим по новия начин, чрез проектно финансиране. Можем да се похвалим, че само през последната година сме направили две сътрудничества с фирми от Китай. Едната е с технологичния инженерен център за използване на Космоса, който е част от тяхната академия на науките.
Другата китайска организация, с която скоро сключихме меморандум – това е лабораторията за изследване на дълбокия Космос, която има задача да изгради първата китайска база на Луната. Ние сме поканени да участваме в този процес. Ние имаме много учени, които разработват апаратура, както знаете дозиметрите "Люлин" се използват и в момента, разположени са както на международната космическа станция, така и в самия Космос. При конкретизиране на задачата, ние можем да изработим необходимия продукт.
Имаме и колаборация с Европейската космическа агенция, с НАСА, знаете вече сме членове на програмата "Артемида", която е продължение на програмата "Аполо". И защо по тази програма да нямаме и космонавт. До преди 4-5 години бе трудно да се привлекат млади хора, които да се занимават с наука в България, тъй като те още като студенти могат да заминат в Европа и след това да се реализират там.
През последните години се наблюдава тенденция за завръщане на млади учени с желание да работят тук, но трудности все още има. На 30-ти ноември в зала "Марин Дринов" – БАН, заедно с китайското посолство ще бъде представен филм "Синята планета през илюминатора на станцията". Това е филм за живота на тайконавтите, за това което те наблюдават отвън от станцията и онова, което се вижда с поглед към нашата планета. На страницата в БАН всеки може да намери подробна информация за прожекцията , разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Желев, директор на института.
"Интересът ми към използването на географски информационни системи и сателитни данни, като основната ми идея беше свързана използването на тези данни в биологичното земеделие и това реално ме доведе тук в института. Дисертацията ми бе на тема използването на аерокосмически методи за мониторинг на биомаса и добиви от културата лимец, отглеждан в условията на биологично земеделие. Използвах два типа дистанционни данни. Единият тип бяха сателитни данни, а другите данни от дрон.
Целта е да се прогнозира добива от тази култура тук на нашата планета, за да можем да прогнозираме примерно през март стопаните какви добиви могат да очакват, ако няма катастрофични климатични явления. Като тези данни могат да се използват от различни организации у нас с цел управление и превенция. Работата в института ми дава много възможности за разнообразни срещи, контакти и информация и възможност за работа по различни проекти, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" младият учен от институт Милен Чанев.
Проф. Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. Завършил е Минно-геоложкия институт "Свети Иван Рилски". Минал е през цялата стълба на научното израстване – от асистент до професор. Член е на осмото общо събрание на БАН, както и на Комисията за международно и европейско сътрудничество. Участвал е в 70 проекта, има над 100 научни публикации. Награден е за заслуги и принос в космическите изследвания по повод на 40-годишнината на Института за космически изследвания и технологии.