Над 600 овладени кризисни ситуации, повече от 200 спасителни акции в планината и хиляди спасени хора, изпаднали в беда. Това е равносметката за 2025 г. на онези, които влагат време, усилия, а често дават и от здравето си, за да помогнат на други, разказват от Нова телевизия.
Доброволците към Националната асоциация са хора на всякаква възраст и с различни професии. Помагат в гасенето на големи пожари през лятото и при наводнения след обилни валежи през есента. Участват в издирвателни акции в планината. Според асоциацията броят им расте. Наблюдава се и тенденция все повече успели в личен и професионален план хора да желаят да стават доброволци. Въпреки това, те все още не са достатъчно. От 7000 места, предвидени в държавните разчети, заети са едва половината.
През 2025 г., благодарение на тези хора, са били овладени над 600 произшествия, като броят им не е окончателен, тъй като предстои събирането на още данни.
В асоциацията членуват приблизително 250 формирования, пръснати из цялата страна. Най-големите от тях – тези в София и Пловдив, наброяват към 80 души, а най-малките са с по петима членове. Най-младите доброволци са 18-годишни, а най-възрастният е на малко над 70.
Официалните формирования са част от единна спасителна система, като всеки кандидат преминава първо през подбор, а после и през задължителна подготовка. Закон, който да регламентира дейността им и да ги защитава като им осигурява екипировка, данъчни облекчения и допълнителен отпуск, все още няма. През лятото доброволец дори беше уволнен след отсъствие от работа заради гасене на пожар в Пирин.
Доброволците към една от най-големите и най-старите организации – Българския червен кръст, са над 16 500. Те участват в здравни и образователни кампании, социални и хуманитарни дейности, оказват първа помощ и подкрепа на засегнатите при бедствия. Около 7 000 от тях са членове на младежката структура. Това са ученици, студенти или просто млади хора на възраст от 14 до 35 години, които членуват в около 270 клуба в цялата страна.
БЧК разполага и със специализирани формирования като водни спасители и Планинската спасителна служба, която само за тази година е извършила над 200 спасителни акции и е помогнала на над 3000 души.
Тъй като няма и регистър на доброволците, е трудно да се каже колко българи се занимават с такава дейност, било то формално - чрез организации, или пък неформално.
По изчисления на Евростат 12% от гражданите на Европейския съюз участват във формални доброволчески дейности. Най-висок е този дял сред нидерландците – 36%. Следват Дания и Люксембург с по 25%. Ние, за съжаление, сме последни, с дял на доброволците от едва 3%.
Участниците в неформалните доброволчески дейности са повече. В Нидерландия, която и тук е първа, по-голямата част от населението – цели 73%, помага на някого в нужда, а в Швеция това прави всеки втори човек.
Единствено у нас тези хора не са повече, а по-малко. Според Европейската статистика, неформалното доброволчество в България се оказва дори по-непопулярно от формалното. Преди нас в тази класация, както и в предишната, са Италия и Румъния. Германия и Финландия пък не са предоставили данни.
У нас от 600-те кризисни ситуации през 2025 г., овладени с помощта на доброволци, голяма част бяха тежките пожари през лятото. Опожарените, а не просто засегнати площи за годината, са почти 330 квадратни километра. Броят на пожарите е 92, но тази статистика от Европейската информационна система за горски пожари включва само тези, засегнали площ от над 30 хектара. Това превърна 2025-а в третата най-тежка година за последните 20.
Само в Благоевград десетки доброволци се включиха в потушаването им. Дамян Станев е доброволец от 4 години. Включвал се е в различни акции, като земетресението в Турция, събиране на помощи и транспортирането им, потушаване най-вече на горски пожари, разчистване на паднали клони през зимата.
Споменът за горящия Пирин още тлее в сърцата на тези, които се бореха с пламъците. Пукотът от дърветата, плачът на животните и умиращата природа остават дълбоко в съзнанието и на Дамян Станев.
„Пирин изгоря! И основният проблем е, че голяма част от доброволците работят някъде. Няма разбиране от страна на работодателите и невинаги могат да ги освободят. От момента на активиране на формированието, имаме 30 минути, за да стигнем до базата. И лятото, обикновено отпускарски сезон, невинаги всички успяват да реагират”, казва Дамян. Той почти винаги се включва в акциите, просто защото няма работодател.
Според Станев доброволчеството се подценява както от обществеността, така и от самата държава. „Знаете от колко време чакаме закон за доброволчеството. Формированията не са само общински. Има такива, при които обезпечението е доста по-трудно. Така, ако искаш да си доброволец, трябва да си осигуриш сам екипировка, лични предпазни средства и т.н.”, обяснява Дамян. Именно това спира немалко желаещи да помагат.