Изплащаните суми по 207 или 77% от клиничните пътеки в страната в момента не покриват справедливата стойност на разписаните в тях дейности. Това става ясно от проучване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), цитирано от Българския лекарски съюз (БЛС). То е представено от икономистите Аркади Шарков и Стоян Панчев на пресконференция в съсловната организация, уточни news.bg.
По думите на Шарков е необходимо увеличение на цените на 207 клинични пътеки, за да отразяват те реалните разходи, заплащането да е бъде справедливо за работещите в лечебните заведения и да се гарантира достъпът на граждани до качествено здравеопазване. Според него това, че от проблема са засегнати две трети от клиничните пътеки, е ясен знак за системно недофинансиране, поради което лечебните заведения трупат задължения или са принудени да съкращават разходи, поставяйки под риск качеството на медицинската помощ.
За преодоляване на дисбалансите и достигане до справедливо остойностяване на медицинските услуги са необходими спешни финансови корекции. Разчетите показват, че за това ще са необходими допълнителни 1,42 млрд. евро. Аркади Шарков коментира, че предвид предстоящите избори народните представители трябва да обърнат по-сериозно внимание на здравния сектор.
Сред най-съществените разходи в лечебните заведения са парите за заплати, които в някои болници достигат до 90% от всички харчове.
Стоян Панчев информира, че за периода 2021-2025 г. се отчита значителен ръст на инфлацията. В сектора на здравеопазването тя достига 14%, а цените на здравните услуги изостават спрямо тези в останалите сектори на икономиката. Дългосрочните прогнози очертават сериозен натиск върху социалната и здравната система. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се очаква коефициентът на възрастова зависимост да се повиши от 37% през 2024 г. до 66% през 2060 г. ЕКИП работи по въвеждане на по-точен измерител на ръста на цените в здравеопазването, който да отчита поскъпването на лекарствата, медицинските изделия, консумативите, апаратурата и труда.
Заместник-председателят на БЛС д-р Валери Веселинов коментира, че липсата на бюджет сувеличение на минималната работна заплата и осигурителния доход води до ръст с 13% на разходите в диагностично-консултативните центрове (ДКЦ), а това ги поставя в неблагоприятно положение. Според доц. Георги Тодоров от Управителния съвет на БЛС е подобна ситуацията и в болниците.
Според резултатите от допитване сред общопрактикуващи лекари, представени от зам.-председателя на Столичната лекарска колегия д-р Михаил Михов, 90% от анкетираните отчитат двуцифрен ръст на общите си разходи за последната година, а над 60% посочват увеличение между 20% и 30%.
По думите на председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов лекарите продължават да изпълняват професионалния си дълг, въпреки сериозния финансов дефицит. Той смята, че не може да се очаква незабавно решение на проблема предвид нестабилната политическа обстановка, но се надява да бъдат предприети конкретни стъпки в тази насока веднага след сформирането на редовно правителство.