Една от големите заявки на новото служебно правителство е свързана със съдебната реформа. Вицепремиерът и правосъден министър Андрей Янкулов обяви амбициозно намерение – смяна на Борислав Сарафов, който вече близо три години временно ръководи прокуратурата. Доколко тази цел е постижима и ще се сблъска ли с институционална съпротива – темата коментираха адвокатите Александър Кашъмов и Димитър Марковски в „На Фокус“.
Според Александър Кашъмов възможност за промяна съществува. „Демокрацията означава мандат и смяна. Не изключвам Висшият съдебен съвет да избере нова личност. Важно е, че има шанс“, заяви той.
По думите му фигурата на главния прокурор дълги години е била „една от най-опасните за демокрацията“, но освобождаването на Иван Гешев е показало, че постът не е недосегаем. „Сарафов показа, че крилата на тази фигура могат да бъдат подрязани. Въпросът е дали има воля това да се случи“, посочи Кашъмов.
Той подчерта, че според него Сарафов в момента не заема легитимно позицията си, тъй като временното му ръководство продължава прекалено дълго. „Такова узурпиране на публична позиция досега не се е случвало“, добави адвокатът.
Кашъмов е категоричен, че единствено съдилищата – и най-вече Върховният касационен съд – имат правото да тълкуват закона. „Прокурорската колегия няма право да тълкува закона. Друго тълкуване освен това на Касационния съд не може да има“, заяви той, като оспори тежестта на позициите, изразени от самата прокуратура по казуса.
От своя страна адвокат Димитър Марковски определи проблема като едновременно личностен и институционален. Според него основният казус произтича от недобре формулиран текст в Закона за съдебната власт – конкретно чл. 173, ал. 15, след последните изменения. „Не смятам, че Сарафов е в разрез със закона“, каза Марковски.
Той допълни, че познава Сарафов от години и го определя като човек от системата, а не „парашут“. По думите му прокуратурата в момента функционира добре, а през последните три години делата се внасят ускорено в съда.
Кашъмов обаче оспори тази оценка. Според него работата на Сарафов не се отличава с особени резултати, освен с продължителното заемане на поста. Той посочи, че високопрофилни дела, свързани с престъпления по високите етажи на властта, или се бавят с години, или се развиват с необичайна скорост. Като пример даде казуса „Осемте джуджета“, който се точи продължително време, и случая „Благомир Коцев“, който според него се разви изключително бързо.
Марковски от своя страна подчерта, че не е виждал Сарафов да бъде приближен до политически лица и не смята, че действа под политически натиск.