В предходното издание на предаването „Офанзива“ гост беше един от инструкторите в Специализирания отряд за борба с тероризма – Стоян Саладинов. След излъчването с екипа се свърза бившият командир в елитното подразделение Манол Иванов, който поиска да внесе яснота по част от изнесените твърдения и да сподели своята гледна точка, базирана на дългогодишния му опит.
Манол Иванов е бил командир на Трети отряд в СОБТ, а под негово ръководство са служили имена, които по-късно стават широко известни – Ангел Христов, Пламен Галев и Златомир Иванов, познат като Златко Баретата.
Създаден през 1979 година, Специализираният отряд за борба с тероризма се утвърждава като едно от най-елитните полицейски формирования в България. Неговите служители се намесват в най-рисковите ситуации, където други структури нямат капацитет да действат.
Иванов е част от отряда в продължение на 13 години, като постепенно се издига до командирска позиция. Началото на кариерата му в СОБТ поставя основите на участие в едни от най-напрегнатите операции в новата история на страната.
Един от най-драматичните случаи, които той си спомня, е от юли 1987 година, когато трима въоръжени нападатели извършват атака с гранати пред хотел „Интернационал“ в курорта „Златни пясъци“ и отвличат две деца.
„Бяха отвлекли две деца, след като демонстративно бяха взривили граната пред хотел в „Златни пясъци“. Бяха се барикадирали в една „Лада“, а нас ни вдигнаха със самолета на Добри Джуров. В рамките на два дни търсехме начини да бъдат обезвредени. Те се придвижваха към турската граница. Преди границата направихме фалшиво КПП и нашите началници преговаряха с тях. В един момент обаче те се усетиха. През цялото време синът беше с граната в ръка, с изваден шплент. При заповед за обезвреждане снайперистите простреляха шофьора. Колата се удари в бронетранспортьора, взриви се, а двете деца, които бяха на задната седалка, изхвърчаха през задния прозорец. На едното дете кракът беше почти откъснат. Знам, че едното дете е оцеляло, но не знам какво се е случило с него през годините“, спомня си Манол Иванов.
Според Иванов, след политическите промени в страната настъпва сериозен спад в условията за работа в отряда. Материалната база остарява, а липсата на достатъчно ресурси и мотивация води до напускане на подготвени кадри.
Той подчертава, че това е оказало влияние върху цялостното развитие на структурата в годините на прехода.
Сред хората, служили под негово ръководство, са и фигури, които по-късно се свързват с криминалния контингент. Иванов обаче прави ясно разграничение между службата им в СОБТ и последвалите им житейски избори.
По думите му, докато са били част от отряда, той е имал пълно доверие в тях като професионалисти. Какво се е случило след това, според него, е лична отговорност на всеки един от тях.
Един от най-сериозните провали в работата на Специализирания отряд за борба с тероризма остава трагедията, разиграла се в столичния квартал „Белите брези“. През 1994 г. баретите подполковник Марин Чанев, Георги Георгиев – Индианеца, и Христо Билев охраняват среща между висши полицейски служители и дясната ръка на Иво Карамански – Иван Иванов. По подаден сигнал на място е изпратен екип от тогавашното подразделение за борба с масовите безредици. Стига се до престрелка, при която загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Именно този случай провокира и острата реакция на Манол Иванов срещу твърденията на бившия му колега Стоян Саладинов.
„Не искаме обществото да остава с впечатлението, че СОБТ е наказателен отряд. Никога не е било разрешавано на служителите да държат униформите си вкъщи – те се съхраняват в поделението. Никой служител не си е позволявал да извършва частни акции извън службата или да вика когото и да било, за да бъдат наказвани криминални лица или да се въздейства върху тях, както твърди Саладинов. Това са глупости. Той никога не е бил на обучение в чужбина. Също така, когато сме ходили на акции, не сме информирали близките си къде отиваме – те просто знаеха, че сме на работа. Всички тези неистини не са полезни и не се приемат добре. Може за някого да изглежда маловажно какво точно е казал Саладинов, но ние сме затворена професионална общност – не търсим медийна известност, но държим на истината и морала“, каза Манол Иванов.
„За мен да си барета от СОБТ е чест и достойнство, защото там служат истинските мъже“, заключи той.