Очакванията на българските граждани към новата власт са ясно подредени по приоритети. На първо място стои бързото приемане на държавния бюджет, следвано от мерки за ограничаване на ръста на цените. Третият основен акцент е свързан с ревизия на предходния политически модел.
Почти наравно с него се нареждат очакванията за съдебна реформа и свързаните институционални промени. Данните показват още, че според преобладаваща част от обществото служебното правителство се е справило с организацията на честни избори.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“, проведен между 4 и 7 май 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Стохастичната грешка е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Според резултатите 63,5% от анкетираните смятат, че последните избори са били по-честни в сравнение с предходните. 17,2% ги определят като сходни по ниво на честност, а 8,2% - като по-нечестни. Останалите не дават отговор. Анализът отбелязва, че възприятията за честност често се влияят и от политическите предпочитания, като поддръжниците на победилата формация по-често оценяват вота положително.
Усещането за по-голяма прозрачност се свързва и с по-активното присъствие на полицията в процеса срещу купуването на гласове. 65,4% от участниците в проучването смятат, че органите на реда са се справили по-добре в сравнение с предишни избори, 15,3% не отчитат промяна, а 7,4% виждат влошаване. Според 68,4% от анкетираните служебното правителство като цяло се е справило добре с организацията на изборния процес, докато 17,6% са на обратното мнение, а 14% не могат да преценят.
При въпрос да посочат до три основни приоритета пред новата власт, 56,8% отговорите включват приемането на бюджета. Действия срещу спекулативното повишаване на цените са посочени в 50,1% от случаите, а ревизия на т.нар. корупционен политически модел - в 35,4%. Следват съдебната реформа (31%), борбата с олигархични зависимости (20,2%), намаляване на социалните неравенства (18,8%), ограничаване на държавните разходи (18,2%), избор на нов Висш съдебен съвет (15,5%), както и мерки, свързани с последиците от международни конфликти (14%). Обезпечаването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост се посочва в 8,9% от отговорите, а 6,6% не могат да изведат конкретен приоритет. Тъй като анкетираните са давали повече от един отговор, общият сбор надхвърля 100%.
Обобщението на данните показва, че социално-икономическите теми остават водещи в обществените нагласи, но силно присъства и търсенето на по-голяма справедливост и институционална промяна.
Фиш на изследването
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“, проведен между 4 и 7 май 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Стохастичната грешка е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.