Българска народна банка (БНБ) трябваше да поеме отговорност и да влезе в качеството си на надзорник в КТБ. Така проблемът можеше да се реши за една седмица, както стана с ПИБ.
КТБ няма лоши кредити, те са много по-малко от тези на всички други банки. БНБ трябваше да проследи тази ситуация, вместо чак сега да изпраща надзорници. При това положение, всяка банка може да си помисли, че държавата ще поеме липсите й. Това заяви икономистът Георги Кадиев в ефира на TV7.
Mисля, че Иван Искров отдавна трябваше да подаде оставка, защото всичко от последните дни срути доверието към БНБ. Щом в нея има пробив, какъв е смисълът изобщо тя да съществува, допълни още той.
Mерките трябва да бъдат стриктни и ясни в посока успокояване на ситуацията. Трябва да се присъединим към Европейската централна банка, а на 21 юли Креди Агрикол задължително да отвори врати на 21 юли, смята Кадиев.
Икономистът Любомир Дацов обаче заяви, че не е съгласен с въпроса за капитализацията на Креди Агрикол. Това означава всички ние да плащаме през данъците си. Според мен е редно да се приложи кипърската схема – вложителите станаха собственици на банката чрез редукция на депозитите. Това е разумно за вложителите с депозит над 100 хил. лв. евро, заяви Дацов.
Кадиев обаче опонира, че по този начин клиентите на КТБ с големи депозити ще бъдат ощетени, тъй като в Кипър са отнети 80% от спестяванията над 100 хил. евро и са оставени едва 20%.
Факт е, че държавата направи така, че да се създаде паника в обществото и от там тръгна целия проблем. Кризата с КТБ не е икономическа, а чисто политическа, тя не може да се реши с икономически инструменти, заяви Дацов.
Трябва да си зададем въпроса били ли са коректни одиторите, подписвайки балансите на КТБ ако не са, каква отговорност ще поемат в момента. Те са хората, които слагат печата върху баланса на тази банка, затова сега е нужен е допълнителен одит, който да установи истинското състояние на банката, допълни икономистът.
Българската народна банка е избързала с оценките и присъдите за Корпоративна търговска банка, дошли в срок, който не е достатъчен, за да се измери капиталовата дупка в поставената под надзор финансова институция. Такова мнение споделиха в ефира на Нова телевизия финансистът Владимир Каролев и бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.
Прокуратурата има много по-голяма роля от БНБ по казуса с КТБ, защото е упражнила осезаем натиск върху управителното тяло на централната банка и тяхната позиция от обективен модератор в ситуацията се е изменила в страна по делото с обявяването на резултатите от одита, смята Василев.
„Институциите, които трябва да решават проблема, стават част от него. И прокуратурата, и БНБ загубиха височина”, коментира бившият дипломатически представител. „Централната банка работи с най-важния капитал – доверието, че справедливо отсъжда и регулира този сектор. Не виждам как те ще си върнат това доверие в обозрима перспектива”.
Парите във Фонда за гарантиране на депозитите не са на данъкоплатците, а на банките, уточни Владимир Каролев: „Аз съм абсолютно против сметката да бъде платена от данъкоплатците”.
Каролев не вижда причина КТБ да бъде отворена на 21 юли, а смята, че трябва да бъде продължен мандатът на одиторите, за да се оцени капиталовата дупка.
Илиян Василев обвини централната банка в непрофесионално поведение. Още преди доклада на одиторите нейните представители започнали да дават присъди, боравейки с понятия с определено съдържание – „неплатежоспособност”, „несъстоятелност”. По думите на Василев в БНБ са „несвободни”. Той припомни, че целият процес е точно разписан в законите, в него БНБ няма роля, а такава има съдът.
„Не съм изобщо убеден, че има нужда някой да спасява банката”, каза също Василев.
„Когато една банка изпадне в тежко положение, задължение на акционерите е да попълнят капиталовата дупка”, отбеляза Владимир Каролев. „С помощта на одиторите, БНБ трябва да оцени каква е капиталовата дупка и да каже - за да продължи банката да действа, трябва да има допълнителен капитал. И вече ако не се запълни тази дупка, БНБ ще има основание да се намеси, за да спаси парите на вложителите”.
Каролев смята, че централната банка е избързала. „Не мога да твърдя, че има зависимост, но може да има уплаха. Не мисля, че трябва да даваме крайни оценки”.