БНБ има 6 месеца за КТБ, след това се прилага законът

Решението на БНБ да удължи с два месеца специалния надзор над КТБ накара Факти.бг да потърси за коментар управляващия съдружник в "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Според него е нужно политическо решение за справяне с кризата.

Г-н Богданов, как ще коментирате решението на БНБ да удължи до три месеца специалния надзор над БНБ?

Това е основният сценарий по действащото законодателство, когато има опасност от изпадане в неплатежоспособност на банка. БНБ я поставя под специален надзор. Прави се преглед на състоянието й и след това се преценява дали тя може да бъде отворена отново под някаква форма или да й бъде отнет лицензът и банката да мине в процедура по несъстоятелност. Това е действащото законодателство.

Тъй като за сега не беше подкрепено така нареченото „извънредно законодателство“, се действа по сегашното законодателство. Това е общата картина. На нас остава да изчакаме развитието на случая.

Според Вас е правилно да се действа по общото законодателство, вместо да се пише специален закон за КТБ, който беше обсъждан при срещата при президента Росен Плевнелиев?

Не мога да коментирам, защото аз не разполагам с подробна информация. В момента два са вариантите: ако няма специално законодателство се действа по сегашното. Разликата е, че при специалното законодателство преобразуваната банка би отворила, но това би струвало една сериозна подкрепа от Фонда за гарантиране на депозитите и на държавата. При другия вариант просто се чака. Никой не плаща нищо и се отлага взимането на решение. Това е разликата. И при двата варианта има плюсове, но и има и рискове. Това е политическо решение и взелият го носи цялата отговорност дали то е било правилно.

Все пак стана ясно, че болници, общини, НЕК, Топлофикация София, имат сметки в КТБ. Не са ли заплашени от фалит?

Това е един от проблемите в една такава ситуация. Българската съдебна система генерално не се слави с особена бързина при процедури по несъстоятелност на предприятия. По отношение на банките, там скоростта е от още по-голямо значение. Отлагането с цел да се намери и анализира максимално пълна информация за състоянието на банката и до факторите довели до тази криза, това време, което се губи, струва нещо и носи негативна цена.

Това е картината и аз не мога да дам отговор на въпроса колко точно и къде е вярното решение, но има избор. От една страна трябва да действаш бързо, но поемаш риска да работиш, без да имаш пълната информация.

Ако искаш да имаш пълната информация, това може да отнеме много месеци, но в крайна сметка през това време банката не работи, а всички нейни клиенти носят негативи. Това е ситуацията, при която има негативи за нейните вложители. За целта трябва да се търси бързо решение.

По тази причина законът слага 6 месеца лимит, при който БНБ може да държи банка в подобно състояние. След този срок банката трябва да бъде отворена отново или да се мине в процедура по несъстоятелност и окончателно да се закрие.

Вярно ли е твърдението на бившия премиер Иван Костов, че сили отвън клатят държавата?

Не знам. Не бих коментирал. Не се чувствам силен в обяснение на конспиративни и сложни взаимовръзки.
 

След като КТБ няма да отвори на 21 юли, можем ли отново да очакваме българите да тръгнат да теглят парите си и спестяванията си от банките?

Аз няма как да знам дали ще има паника, но все пак хората са рационални същества и те реагират на това, което виждат и чуват. По тази причина правителството и БНБ трябва да са готови с много ясен план как да действат в такава ситуация. Когато бъде приет този план, трябва много ясно и безапелационно да бъде комуникиран с хората и да вдъхне доверие.
 

Но на няколко пъти от правителството и БНБ казаха, че тази банка ще отвори на 21 юли?

Това е положението, имаше такова намерение, но сега очевидно се оказа, че не може да бъде постигнат политически консенсус за този срок.

Това е един от проблемите, когато поемаш обещание, че си готов да стигнеш докрай, за да го изпълниш. От друга страна, ако не поемеш никакво обещание също носиш риск, защото тогава хората казват, че никой не ни казва какво става, никой не ни дава обяснения – т.е. пак създаваш паника. Ако поемеш обещание и няколко пъти не го изпълниш поред, пак спират да ти вярват. Ситуацията е изключително трудна и това е истински тест доколко институциите и политически партии ще се справят и да съхранят доверието.
 

Нужна ли е промяна на закона за БНБ с цел засилване на функциите на надзора?

Няма как да знаем този отговор, ако преди това не е направен преглед как БНБ е извършвала надзора и доколко процедури и практики в самата Централна банка са свързани с пропуски в дейността по надзор. Ние не знаем дали това е така. Има такава хипотеза и след като се е стигнала до такъв проблем, очевидно има някакви причини. Трябва много внимателно да се проследи къде са тези причини, кой не си е свършил работата. Дали това се дължи на човешка грешка или на институционален проблем. Всичко това трябва да стъпи на някакъв факт, за да видим защо не работи или какво не работи в системата и кое е позволило да се стигне до сегашната ситуация.

То е хубаво да има промени, но кое точно да променим, не е много ясно за мен на този етап. Трябва да сме сигурни.

В понеделник при президента Росен Плевнелиев политическите сили и БНБ договориха да започне подготовка за присъединяването към Европейския банков съюз. Кога можем да очакваме това да стане факт? По-добре ли ще е това за България?

В краткосрочен план това няма отношение към кризата. Този механизъм още не действа. Дори и да действа той разчита на местните централни банки. Т.е., БНБ ще е основният играч в надзора. Освен това той засяга трите най-големи банки в страната, а останалите се надзирават от местната централна банка. Това не е панацея и не е единствено решение. До този механизъм биха ни допуснали единствено ако имат абсолютна и безспорна увереност, че БНБ е способен национален регулатор. Българите имаме очакването, че ако ние не можем да правим нещо, то другите с удоволствие ще се заемат да решават нашите проблеми. Това е някакъв наивитет, който трябва да бъде развенчан.