Народното събрание прие окончателно на второ четене мащабни изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
С новите текстове депутатите наложиха изрична забрана на Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да избира нови административни ръководители и магистрати в системата. Заложено бе и ограничението никое лице да не изпълнява функциите на временен шеф за повече от шест месеца. Допълнително се затвориха вратите към Съвета за заемалите постовете на „тримата големи“ след края на мандата им, а главният прокурор вече ще може да има до трима заместници.
При гласуването се оформи отчетливо мнозинство между ГЕРБ-СДП, ПП-ДБ и БСП, които подкрепиха текстовете с аргумента, че се слага край на безконтролното временно кадруване. Опозицията в лицето на „Възраждане“ и ИТН гласува „против“ или „въздържал се“, като разкритикува намаляването на необходимото мнозинство за избор на шефове на върховни съдилища от 17 на 13 гласа, определяйки го като политическо овладяване на системата.
По отношение на държавните финанси предстои влизането в пленарна зала на изцяло новия макрорамков Проект за държавен бюджет за 2026 г. Кабинетът настоява за фискална рамка със заложен дефицит от точно 3.0% от БВП, за да се спазят Маастрихтските критерии за еврозоната, като се предвижда икономически растеж от 2.8%. Текстовете тепърва ще се обсъждат на първо четене в комисиите и в зала през следващата седмица на фона на критики от Фискалния съвет за раздути разходи.
Истинският политически сблъсък в Народното събрание обаче се разрази заради преходните и заключителни разпоредби на новия бюджет. В тях е заложено предложение на Министерския съвет за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на архивите ѝ към Държавна агенция „Архиви“. Проектотекстът предизвика остри декларации от страна на ДПС и десни политически формации като „Синя България“, които се обявиха категорично против ликвидирането на структурата, определяйки го като „антидемократичен опит за заличаване на историческата памет за комунистическия режим“.