През 2025 г. процесите в глобалната среда на сигурност се доминираха от затвърждаващата се тенденция към налагането на силовите и конкретно военните инструменти при разрешаване на спорове между водещите държави и отстояване на техните национални интереси. Това е посочено в годишния доклад за дейността на Служба "Военно разузнаване", публикуван на сайта на Министерския съвет.
Произтичащата от тези тенденции ускорена надпревара във въоръжаването задълбочи съществуващите и генерира нови рискове и заплахи от военна ескалация, пише още в доклада, цитиран от БТА.
Според документа войната в Украйна продължава да представлява дестабилизиращ регионалната и международната сигурност фактор. В резултат на международните санкции проблемите в руската икономика се задълбочиха и тя навлезе в състояние на рецесия. Във външен план Москва разчиташе на различни инструменти (дипломатически, военни, икономически, енергийни) и хибридни операции за генериране на влияние в Африка и Азия и за създаване на напрежение в евроатлантическата общност. Загуби позиции в Централна Азия, Южна Америка и Близкия изток, пише в доклада.
Всестранната международна подкрепа за Украйна се запазва като стратегически важен фактор с критично значение за поддържането на отбранителния потенциал на страната. Единството и решимостта на украинското общество са поставени пред сериозно изпитание. Трудностите при провеждането на мобилизацията, критичното състояние на енергийната система и значителното влошаване на хуманитарната обстановка провокират недоволство и спадащ съпротивителен потенциал, посочват в доклада си от военното ни разузнаване. От Службата отбелязват, че продължават разкритията на антикорупционните органи и скандалите с участие на висши държавни служители в злоупотреба с държавни средства.
Западни Балкани
По отношение на Западните Балкани от военното ни разузнаване отбелязват, че обстановката през миналата година е била относително стабилна, въпреки че в част от страните вътрешнополитическата ситуация е била усложнена от продължаващи граждански и политически протести срещу държавното управление.
Част от страните отчитаха напредък в хода на преговорите за членство в ЕС, но други не изпълняваха поети ангажименти пред Брюксел, като търсеха начин да променят договореното, включително търсейки международна подкрепа за тези усилия. Във връзка с това нарасна интензитетът на антибългарската реторика, както и усилията за асимилиране и за допълнително фрагментиране на българските малцинства и общности в региона. Продължиха също активните усилия на държави от Западните Балкани за дискредитиране на България на международно и регионално ниво, пише още в доклада.
Кибероперации
Според доклада се запазва отчетената негативна тенденция към нарастване на заплахите от хибриден характер, които се характеризират с все по-интензивното използване на иновативни технологии, включително генерирано чрез изкуствен интелект съдържание.
Разширяват се целите и обхватът на офанзивните кибероперации срещу критични системи в държави членки на НАТО и ЕС, включително и България, а зловредните самостоятелни и държавно-подпомагани киберформации прилагат нови подходи и инструменти за тяхното реализиране. Значително нарасна и рискът от диверсии и саботажи срещу елементи от критичната инфраструктура, пише още в доклада.