Адв. Костов, каква е същността на драмите, които се развиват около Съвета на ректорите и какво се случва с организацията на българските висши училища и университети?
В момента Съветът е подложен на безпрецедентен в историята си външен натиск, който използва сравнително слаби и уязвими университетски звена, за да се опита да се делегитимира сдружението публично и да се подмени неговата функкция и роля. Тези опити ескалират и както виждате, вече се инициира създаването на удобна казионна квазиструктура, която е замислена да казва „да“ на опитите системата на висшето образование да бъде обяздена политически. Това не е нещо ново за нас, академичните хора. В годините назад, такива опити са правени многократно. Университетите в момента трябва да проявят твърдост, устойчивост на натиск, мъдрост и търпение, за да устоят. Вярвам, че техните ръководители ще покажат, че за пореден път са по-силни от „силните“ на деня.
Вярно ли че, че над 30 университета искат създаването на тази нова структура?
Това е манипулация. Броят на членовете на Съвета на ректорите е законово ограничен до броя на висшите училища в страната, който в момента е 51. Ако над 30 университета желаят създаването на някаква нова организация – нека заповядат и да управляват настоящата, тъй като този брой е очевидно мнозинство. В академичните отношения включването и зачитането на гледната точка на различно мислещия е водещ принцип. Управителният съвет и другите органи на сдружението през последните месеци многократно протягаха ръка към колегите си и ги призоваваха в името на добрия академичен тон и запазване на авторитета на българското висше образование да проведат желания от тях дебат в рамките на съществуващата структура. Това поискаха и ректорите доайени – хората, ръководили Съвета и участвали в управлението му в продължение на три десетилетия. Тези апели очевидно не са чути.
Защо такъв разговор се отхвърля и се твърди, че е невъзможен?
Когато в академични отношения се появи фразата „възможността за диалог е изчерпана“ бъдете много внимателни. В университетските среди възможността за диалог никога не е изчерпана по определение. Това е основното академично „оръжие“ от времената на Платон и Аристотел. Очевидно се следва наложен от външни сили дневен ред, който трябва да бъде изпълнен и който цели не просто овладяването на Съвета на ректорите, а неговото деконструиране и публично делегитимиране. По този начин се заличават неговите авторитет, разпознаваемост, формирано доверие през годините, международните му контакти, натрупаната експертиза и партньорствата с публичните и частните институции.
Какво Ви дава основание за такива тежки обвинения и към кого са насочени те?
Към политиците и т.нар. „общественици“, които инженерстваха първоначално създаването на Сдружението на държавните висши училища, което самата Ваша редакция определи като „сдружение за еднократна употреба“, както и към техните прогресивни наследници, които след 33 години, през които нито една национална или международна институция, както от публичния, така и от частния сектор, не откри юридически проблеми в дейността на съществуващия Съвет на ректорите, „внезапно“ от началото на м. юни тази година „видяха“ непреодолими пречки тя да продължи да изпълнява ролята си на комуникатор и защитник на интересите на университетите пред държавата.
Бихте ли коментирали твърденията за юридически проблеми със статута на организацията, които последно изговори публично проф. Димитров – ректор на УНСС?
Да се опитваш да твърдиш, че черното е бяло е много обидно и означва, че нямаш никакви аргументи да легитимираш публично действителните си намерения. Няма никакви юридически проблеми със статута на Съвета на ректорите, който съществува от 1993 година насам, т.е. няма нищо загубено за възстановяване. Съветът на ректорите е по-стар от самия Закон за висшето образование, който регламентира нормативно вече съществуващата организация към 1999 година. Това ясно се установява от стенограмите на дебатите в Народото събрание и направените тогава изказвания. По подобен начин са регистрирани и съществуват и други престижни международно признати организации като Българския олимпийски комитет и Българския червен кръст. Приемането на тезата на проф. Димитров отрича и тяхната легитимност. Тя е толкова нескопосано същита с бели конци, че всеки, който продължава да я използва трябва да изпитва поне малко срам. В това осношение уважение заслужават много повече акад. Николай Денков и проф. Даниел Вълчев, с чиито идеи не съм съгласен, но които директно назоваха истинските проблеми и открито заявиха, че те не са нито юридически, нито личностни, а политически. Да, Съветът на ректорите в момента, а и преди е неудобен на властта, това вече е ясно.
Допълнително авторите на идеята за създаване на нов Съвет на ректорите изтъкват обстоятелството, че той се е отклонил в дейността си твърде много от функциите , регламентирани в чл.23 на Закона за висшето образование?
Тук е най-интересната част. Проблем било, че организацията има членски внос, управителни органи, помощни комисии и т.н. Това обаче са все признаци на действително работеща и функционираща структура. Знаете ли колко е всъщност членския внос – 511 евро на година! Сами преценете колко голяма е тази сума за институция като Софийския университет или УНСС например. Трябвало да има единен председател, да няма управителен съвет и други органи, защото в ЗВО не било изрично упоменато това. Риторично питам, когато по едно и също време се провеждат заседания на комисии на Народното събрание и на Министерството на образованието и науката, което се случва постоянно, този председател къде ще присъства? Становищата на Съвета, които са десетки и обхващат огромен диапазон от теми, изискващи понякога тясна експертиза и невероятен обем от подготовка как ще бъдат съставяни? Какъв е този ректор-супергерой, който ще е навсякъде, по всяко време, ще знае всичко и ще може още повече? Изброеното показва къде всъщност е истинският проблем – организацията по време на мандатите на акад. Лъчезар Трайков и проф. Темелкова започна да работи ефективно и се превърна в основен коректив на държавните политики. Тези политики се опитват да владеят чрез разделяне – на големи и малки, на държавни и частни, на научноизследователски и други висши училища. Там ги боли някои от университетите и техните кукловоди – политици. Съветът на ректорите открито посочи недъзите на съсществуващите механизми и поиска преразглеждането им.
Все пак признавате ли легитимността на тези твърдения и исканията на авторите им?
В академичните отношения всяка теза е легитимна. Трябва обаче да бъде анализирана внимателно и да се прецени автентичността и обществената подкрепа, която получава. Именно тук авторите на идеята за „втори синод“ на българското висше образование имат сериозен проблем, защото нишката на подмяната съвсем ясно се вижда. Като се започне от Сдружението на държавните висши училища, мине се през изборите за ново ръководство през месец март тази година и се стигне до „откритието“, че има някакво фантомно юридическо несъответствие между органа по чл.23 ЗВО и съществуващия Съвет на ректорите. Забележете, че то се появява за пръв път в писмо на добилия популярност в публичното пространство ректор на НАТФИЗ още на 5 юни тази година, т.е. преди провеждането на последното заседание на Общото събрание на сдружението, проведено на единадесети същия месец. Това е ясна индикация дали става въпрос за повод или за предтекст чрез напускането на това заседание на част от ректорите. Цялата кампания по „възстановяване“ на съществуващия Съвет е целенасочен акт, в който участват зависими от властта ректори и политиците, които са недоволни от еманципацията на организацията. Сега щафетата поради скандалите в НАТФИЗ се поема от друг ректор, което е тъжно и жалко. Пътят на университетите трябва да е напълно различен!
Как ще завърши това поредно разделение в българското обществено пространство?
Зависи от мъдростта на университетската общност. До всички ректори е изпратена покана да участват на 23 септември в НСА на Общо събрание, на което не се предвижда да се учредява някакво ново юридическо лице, а да се „възобновява работата на Съвета на ректорите по чл.23 ЗВО“. Какво правно образувание ще е този Съвет на ректорите по чл.23 ЗВО - не се посочва. Каква е съдбата и ролята на съществуващата и работеща организация – не се казва. Действията на инициаторите се мотивират със „значимостта на заседанието и необходимостта от предприемане на действия за осигуряване на нормалното функциониране на Съвета на ректорите“. Ако някой юрист прочете това и може да го обясни, нека опита. За мен от готовността на политиците и държавните институции да признаят и легитимират тези действия ще проличи зрелостта ни като общество и дали наистина, както подозирам, се готви организирано рейдърство, подпомагано от някои от тях, включващо и държавни институции за превземане на автономна, независима, международно призната академична организация.