На 29 септември 1918г. е подписано Солунското примирие между България и Антантата, с което родината ни излиза от Първата световна война.
По силата на договора всички български военнослужещи намиращи се на запад от старопрестолната българска столица Скопие остават заложници. В плен попадат 3 наши дивизии с численост 100 000 войници и 14 полкови знамена. Това припомня "Инфосправка".
Френското командване издава заповед за предаването на всички знамена на пленените български войскови части, а наказанието за укриване на знаме се наказва със смърт.
Всички знамена до едно са спасени с риск за живота на офицери, подофицери и войници, които под заплахата от разстрел месеци в плен ги крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в България. Всеки един от десетките хиляди български войници е знаел къде е знамето на полка му, но нито един не го предава за по-добра храна, легло, пари, дори и след мъчения.
Знамето на 1-ви пехотен Софийски полк е спасено от капитан Любен Кузупов и поручиците Златев и Петков, организирали бягство от заложническия лагер и отнесли полковата светиня в разположението на частта в София.
Командирът на врачанци полк. Иван Башавлиев, строява полка и заявява, че няма по-голямо безчестие за войника от това да се предаде свещеното знаме на врага. След което, заповядва на командирът на 12-та рота, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, който е и знаменосец на полка да изгори знамето. Поручикът вместо знамето изгаря неговата калъфка, скрива истината, а полковата светиня препасва около кръста си. Така, с риск за живота си, пази знамето в продължение на 9 месеца.
Интересна е съдбата на 27-ми пехотен Чепински полк. Организира се група от войници, които с ясното съзнание, че ако бъдат заловени ще бъдат разстреляни, връща знамето в родината. На 24 май 1919 г. войниците от полка все още са заложници на французите. Младите войници, попълващи редиците на полка в Чепино (Велинград), полагат своята тържествена клетва под спасеното бойно знаме.
15-ти пехотен Ломски полк - В. Шишков организира спасяването на знамето. През нощта на 3 срещу 4 октомври 1918 г. той, заедно с подполковник Христо Младенов скриват знамето в сандъче и го заравят. За да заблудят французите изгарят калъфа, в който обаче няма знаме. На 4 октомври 1918 г. полкът се предава на французите в гр. Скопие. Взема се решение укриването на знамето да се извърши от капитан Петко Капитанов, поручик Страхил Митев и фелдфебел Доно Велков. На 6 февруари 1919 г. го предават на полковник Йосиф Петров, който, използвайки факта, че е свръзка при Френското главно командване в Солун, успява да го предаде на началник щаба на 10-та дивизия в гр. Гюмюрджина полк. Вълков. Той го връща в министерството на Войната.
52-и пехотен Моравски полк – командирът - полковник Стефан Соларов заповядва да се спаси знамето. Поручик Цветко Митков заедно с подофицер Цено Лозанов и девет войници тръгват в полунощ на 3 октомври 1918г. към България заедно със знамето. Пристигат на 10 октомври 1918 г. в гр. Враца.
Знамето на 25 пехотен Драгомански полк е спасено от кап. Веселинов, командир на нестроевата рота, ст. подофицер Паунов и трима войници. Те скриват знамето в куртката на энаменосеца, металните части в торба и през Смедерево, Лом, София спасяват светинята на полка. Предадени са и 173000 лв. от полковата каса.
Солунското примирие влиза в сила в 12.00 ч. на 29 септември 1918 г. Документът предвижда незабавно прекратяване на бойните действия, демобилизация на по-голямата част от Българската армия, изтегляне на войските от окупираните територии и предоставяне на съюзническите сили на право да използват българската транспортна инфраструктура за военни цели.
Документът е сключен след пробива при Добро поле и последвалото рязко влошаване на военно-стратегическата обстановка на Македонския фронт.
Солунското примирие е временно споразумение. Окончателният мир е наложен с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., който отнема територии, налага тежки репарации и свежда армията до 20 000 души.
Примирението на България предизвиква ефект на домино. Османската империя капитулира на 30 октомври, Австро-Унгария на 3 ноември, а Германия – на 11 ноември 1918 г.
България става първият пробив в лагера на Централните сили, ускорявайки края на войната.
Цар Фердинанд е принуден да абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си Борис III.
Новото правителство запазва монархията, но страната остава под тежък съюзнически контрол. Солунското примирие от 29 септември 1918 г. е съдбоносен момент за България – крах на мечтата за национално обединение и начало на дълбока политическа и социална криза. Въпреки поражението, героичното спасяване на бойните знамена остава едно от най-светлите свидетелства за българската воинска чест и непримирим дух.