Кандидатът за президент Иван Христанов заяви, че според него никога не е било възможно да бъде постигнато общо участие с Андрей Гюров на президентските избори. В ефира на „На фокус“ той коментира и социологическите проучвания, шансовете си за балотаж и необходимостта от обединяване на различни групи избиратели.
Христанов постави под съмнение част от публикуваните социологически данни преди вота на 25 октомври: „Чувствам се ограбен. Самата социология не съдържа магическото съчетание, че е проведено проучване с представителна извадка. Когато една извадка не е представителна, той може да е обиколил собствения си вход и да е събрал някакви мнения“, коментира той. По думите му реалните проучвания, с които разполага, показват, че кандидат-президентската двойка Христанов-Черкезова е сред първите трима фаворити и има шанс за балотаж.
По темата за отношенията си с Андрей Гюров Христанов посочи, че кандидатурата му е била заявена още преди повече от година и е била комуникирана с политическите сили в т.нар. антикорупционно пространство. На въпрос защо не е било постигнато по-широко обединение той отговори: „Аз мисля, че никога не е било възможно и съм споделял, че по някаква причина всички наши усилия и опити, това да бъде постигнато, беше саботирано от някаква невидима сила.“ Попитан дали става дума за вътрешна съпротива, той отговори: „Да, очевидно беше вътрешна, но не знам кой го провокира. Това не е важно за България, защото ние вече сме в средата на кампанията.“
Христанов коментира и предизборните си билбордове, както и финансирането на кампанията. Той посочи, че според ЦИК няма нарушение при по-ранното им поставяне, а средствата за кампанията му и за предстоящата реклама са лични и от дарители.
Христанов представи и част от приоритетите на кандидат-президентската си двойка с доц. Стоянка Черкезова. Сред тях са конституционни промени, свързани с ролята на главния прокурор, борбата с корупцията и правото на гражданите на чиста вода, въздух и природа. Кандидатът заяви още, че бъдещият президент трябва да бъде независим от партиите, за да може при необходимост да използва правото си на вето като реален инструмент в защита на обществения интерес.