След войните и продължителната финансова нестабилност България търси международна подкрепа за укрепване на лева. През 1928 г. правителството на Андрей Ляпчев сключва стабилизационен заем под егидата на Обществото на народите, чиято обща стойност обикновено се посочва като 5 млн. лири стерлинги.
Основният протокол е подписан в Женева на 10 март 1928 г. Първоначално той предвижда ефективна сума до 4,5 млн. лири. След разрушителните земетресения в Южна България на 14, 18 и 25 април същата година българското правителство настоява за допълнителни средства за възстановяване. Така заемът е увеличен с още 500 000 лири.
Емисии в три финансови центъра
Заемът е пласиран на международните пазари в три отделни блока. В Лондон са емитирани облигации за 1,8 млн. лири стерлинги на 23 ноември 1928 г. В Париж на 21 ноември е предложен блок за 130 млн. франка, а в Ню Йорк на 3 декември - емисия за 13 млн. долара. Според доклад на финансовите органи на Обществото на народите тези емисии са донесли малко над 5 млн. лири стерлинги.
В британския парламент тогава е поставен въпрос дали Лондон гарантира част от заема. Отговорът на държавния секретар за външните работи Локър-Лампсън е: „Няма въпрос за ангажиране на британския кредит.“ По думите му заемът се набира от българското правителство под надзора на Обществото на народите, а не чрез пряка гаранция на британската държава.
За какво са предназначени средствата
Планът разпределя 1,5 млн. лири за Българската народна банка, 500 000 лири за Българската земеделска банка и 150 000 лири за Централната кооперативна банка. Други 1,1 млн. лири са насочени към покриване на бюджетни просрочия, а 1,25 млн. лири - към подобряване на транспортно-съобщителната мрежа. За възстановяване на щетите от земетресенията са предвидени 500 000 лири.
Земетресенията от април 1928 г. нанасят тежки поражения в района на Чирпан, Пловдив и днешния Първомай. Разрушени са множество сгради, засегнати са железопътни линии и хиляди семейства остават без дом. Трусовете от 14 и 18 април са най-силните в серията, а третият голям трус на 25 април допълнително усложнява възстановяването.
Реформа на лева
Заемът е обвързан с финансови и институционални промени. На 22 ноември 1928 г. е приет законът за стабилизацията на лева и монетното обращение, с който се въвежда златният лев при фиксирано съотношение от 92 лева за грам чисто злато. Българската народна банка получава по-самостоятелна роля, а държавата поема ангажимент да поддържа бюджетна дисциплина и да обезпечава обслужването на външния дълг с определени държавни приходи.
Документите на Обществото на народите показват, че заемът съчетава две цели: стабилизиране на паричната система и финансиране на непосредственото възстановяване след бедствието. Именно затова първоначално предвидените 4,5 млн. лири са увеличени до сумата, с която заемът остава известен в българската история - 5 млн. лири стерлинги.
Източници: bta.bg, marica.bg, hansard.parliament.uk