За 83 работни дни в периода 27 октомври 2014 г. – 10 март 2015 г. в Народното събрание са внесени 166 законопроекта или средно по 2 законопроекта дневно. 148 от тях (без 14 ратификации и 4 специфични законопроекта) са включени в листата на интереси на Българската стопанска камара и нейните членове – индустриалци и работодатели. Това показва проведено от БСК наблюдение върху законодателната активност на 43-тото Народно събрание от началото на неговия мандат до 10 март тази година.
30 законопроекта (или 1/5) са свързани с промени в действащото законодателство повече от един път за посочения период. Първенец по желание за промени е Наказателният кодекс (6 законопроекта), следван от Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Гражданския процесуален кодекс и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (по 5 законопроекта), Закона за движението по пътищата, Закона за развитие на академичния състав в Република България и Закона за горите (по 4 законопроекта), Закона за данък върху добавената стойност, Закона за енергетиката, Закона за МВР и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (по 3 законопроекта) и още 18 закона с по 2 проекта за промени.
Най-голяма активност като вносители проявяват народните представители от Парламентарната група на партия „Атака” - 24 законопроекта. По 15 законопроекта са внесени от Министерския съвет, от парламентарната група на „БСП лява България” и от тази на Реформаторския блок. По 10 законопроекта са внесени от депутатите от ГЕРБ и Патриотичния фронт. 9 законопроекта са внесли народни представители от Движението за права и свободи. Без самостоятелно внесени законопроекти са депутатите от Български демократичен център и АБВ, които участват като съвносители в по 2 законопроекта. Общият брой на внесените законопроекти е по-малък от броя на вносителите, защото част от законопроектите са внесени от народни представители от няколко парламентарни групи.
Резултатът от тази парламентарна активност е нестабилност и непредвидимост не само на политическата, но и на индустриалната, а оттам - и на социалната среда, коментират от БСК.