„Президентът не само с изявления, но и с определени действия работи срещу националните интереси на България”.Това коментира лидерът на БСП Михаил Миков на пресконференция по повод на изявлението на държавния глава за „Индипендънт”.
По думите му има конституционни механизми, които могат да се използват, има и основания. „Ако има партии в българското Народно събрание, които да поставят на разглеждане въпроса за отстраняване на президента, БСП ще се включи в дискусията”, обясни той. Миков припомни, че е поставял въпроса, защо в противоречие със закона е награден Вартоломей I с орден „Стара планина”. „Това не е по-малка обида за българските граждани и за българската държава и нарушение на закона с действия”, категоричен бе той.
На въпрос за направеното вече искане за оставката на президента, лидерът на левицата отговори, че е интересно, когато политици от управлението, което работи с президента Плевнелиев, пред медиите гръмко искат оставки. „Номерът с оставките в България взе да се протрива”, заяви Миков.
Борбата с бедността не е приоритет за правителството
„Борбата с бедността не е приоритет за българското правителство. С политиката си през последната година то ускорява негативните тенденции”, заяви Миков. Той се позова на материал, внесен от евродепутата Георги Пирински. По думите на лидера на левицата един от основните европейски приоритети в Люксембургското председателство е именно задълбочаване на социалното измерение в Европа и най-вече въпросите, свързани с бедността. „За българското дясно правителство това не е приоритет, а България е на първо място в ЕС по този показател”, каза още Миков. Той посочи, че в страната ни 48% от хората живеят в риск от бедност и социално изключване, а над три пъти по-високо, спрямо средните за Европа показатели, е рискът от бедност при децата и хората от третата възраст. Той обобщи, че огромният дял на българите, живеещи в бедност и социално изключване, съчетани със задълбочаващи се неравенства, поставя под риск самите основи на обществото и държавността. „Имах повод на КСНС при президента да коментирам, че не може България, обсъждайки въпросите на риска, на тероризма, да констатира, че една от основните причини е бедността в Африка и Близкия Изток, миграцията, бежанците и в същото време да не си даваме сметка какво се случва в България по този въпрос”, заяви лидерът на левицата.
Миков съобщи, че е бил обсъден и терористичният акт в Париж и как той се отразява на политическите перспективи пред България. „Има един изключително важен въпрос, произтичащ от това, което се случва в Европа през последните дни. Българското правителство е поставило като трети приоритет Шенген и е доста нелепо в тази ситуация, когато Европа затваря граници, когато поставя сигурността преди приоритета свободно движение, когато се надигат тежки обществените настроения по отношение на свободното движение, свързано с бежанския натиск и терористичните актове, ние да продължаваме по такъв банален начин да поставяме въпроса за Шенген като български приоритет”, заяви Миков. Според него този въпрос трябва да бъде поставен по друг начин. Той подчерта, че приносът на България в охраната на 1300-километрова граница на ЕС с парите на българските данъкоплатци не се оценява като допълнителен принос в общата сигурност на ЕС.
Атанас Мерджанов: МВР е в страшен дълг към българските граждани за тероризма и охрана на границите
„Очевидно е, че по въпросите за тероризма и охрана на българските граници МВР е в страшен дълг към българските граждани – по отношение на функционалното взаимодействие с останалите служби и във вътрешната дейност на самото ведомство. Ние практически не виждаме преки конкретни резултати“. Това заяви говорителят на БСП Атанас Мерджанов. Той е на мнение, че българската граница не се охранява надеждно. Според него обясненията за функционирането на интегрираната система и недостигът на полицаи е пряк израз за липсата на визия как да бъдат извършени реформите в МВР.
Мерджанов подчерта, че една от точките по време на КСНС е била идеята за нов антитерористичен закон. „Но той не бива да бъде за сметка на решаване на определени вътрешно-политически въпроси. Правителствата на Борисов обикновено се изкушават по отношение на определени граждански права и свободи“, коментира той. По неговите думи има доста ярки факти – последната предизборна кампания, която е била съпътствана от административен, финансов и друг натиск върху кандидатите и гражданите. „Всички български служби трябва да пренастроят много добре своите възможности“, категоричен е Мерджанов. Той припомни, че миналата седмица в комисия са гледани бюджетите на „Военна информация“, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, ДАТО и бюджета на НСО. „Във всички специални служби бюджетът е запазен или малко орязан, за сметка на НСО. Ако правителството вижда решаването на въпросите с тероризма само по отношение на охраната на държавните мъже, това е доста смешно и лековато“, каза още той. Народният представител допълни, че в анализа и изказванията почти всеки шеф на служба е изразил загриженост за хроничната финансова недостатъчност.
Миков: Необходима е дискусия за баланса между свобода и сигурност
„Има един голям въпрос, на който не само България, но и Европа, трябва да търси отговори – развитието на пространството на свобода и сигурност и досега съществуващият баланс между двете. Не само заради бежанската вълна и това, което се случва в Париж“. Това допълни по темата председателят на БСП Михаил Миков. Според него светът, както и Европа, от която ние сме част, трябва откровено да погледне на въпросите и това не може да стане само с приемане на някое атрактивно звучащо законодателство. „Защото и към момента българският Наказателен кодекс дава достатъчно възможности за ефикасно противодействие, включително и на тероризма. Необходима е дискусия за баланса между свобода и сигурност“, заключи Михаил Миков.
Случилото се на заседанието на НС на БСП е опит за дестабилизация на партията
Миков определи случилото се на последното заседание на Националния съвет на БСП като опит за дестабилизация на партията преди Конгреса, на мнение е Миков. „Ако има нещо положително, това е, че НС прие с голямо мнозинство проекта за решение, който потвърждава курса на партията и организационните мерки- курс на лява опозиционна, национална политика на БСП”, каза още лидерът на БСП. По думите му причините за това са свързани с лични настроения, амбиции и върху тях се отразява опитът на ръководството в последно време за установяване и пресичане на зависимостите на различни равнища в партията – един процес, който и ИБ, и НС на БСП показаха, че имат воля да продължат. „Не можем да не отчитаме и това, че БСП не прие да участва в управлението, предпочетохме да бъдем верни на избирателите, не приемаме чрез прегръдка с АБВ да обслужим дясното управление на ГЕРБ. Това са част от причините, които доведоха до този опит за атака към ръководството преди Конгреса”, допълни лидерът на БСП. Той бе категоричен, че БСП ще се бори за връщане на доверието на хората и с него иска да печели избори, а не с поправки на протоколи, купуване на гласове и заплахи.