Заслужаваше си чакането, макар че това, което хората очакваха и аз очаквах да видим – имена на политици, които стоят отзад, това нещо го няма. За сметка на това има много качествени нещо по отношение на кредитите, необезпечените от тях и начините да се върнат парите. Това обясни пред bTV независимият депутат Георги Кадиев, който се запозна с част от доклада на AlixPartners за активите на КТБ.
По-рано днес народният представител „на живо” споделяше в социалните мрежи впечатленията си от организацията по предоставянето на доклада на депутатите. По искане на фирмата, той остана конфиденциален и за депутатите е достъпно само едно копие на 560-те страници на английски език.
Георги Кадиев изрази сериозни съмнения, че останалите му колеги ще могат да отделят по 2-3 часа, за да се запознаят с пълния с терминология документ. Той призна, че утре ще продължи да го чете, като до момента не се е натъкнал на информация за собствеността на офшорните компании, през които се твърди, че са изчезнали част от парите в КТБ.
По думите му няма и имена на магистрати, като единствено са споменати фирмите с кредити и техните собственици, сред които има и публично известни лица, но няма нещо, което той да определя като „чрезвичайна тайна”.
„Повечето от нещата са абсолютно публични, те са работили по документи, които така или иначе сме виждали”, посочи Кадиев. Според него единствената част от доклада, която трябва да остане конфиденциална, са конкретните препоръки как да се съберат средствата.
„Големият въпрос, който аз си задавам, е дали са взети поне част от тези мерки, защото докладът е от 23 септември т.е. минали са 5 месеца вече. Ако синдиците не са предприели никакви мерки или маловажни мерки, събраните средства ще бъдат още по-малко от това, което се прогнозира, а те и без това не са много”, отбеляза Кадиев.
Той напомни, че кредитният портфейл на КТБ през 2009 г. е бил 1.7 млрд. лева, а след това е „експлодирал” с по 1 млрд. годишно по време на първия мандат на Бойко Борисов до 4.7 млрд. лева. Междувременно лошите кредити се движели около 1%, докато 2014 г. не станали 84% - „абсолютен провал” на БНБ, на KPMG, на надзора на одиторите, на ДАНС и на финансовото разузнаване.
Относно доклада за фалита на КТБ, Мартин Димитров пък коментира:
„Прочетох резюмето на доклада днес, нямах повече време, това са около 500 страници, но този подход не е рационален...минаха почти 6 месеца от началото на издаване на този доклад, така че синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете е трябвало да предприемат необходимите действия до момента и на този етап не би следвало да е проблем докладът да бъде публичен".
Необходимо е ново мащабно международно разследване, допълни депутатът.
Народният представител Петър Славов пък заяви, че не вижда особен смисъл докладът да се дава в секретната секция:
„Не виждам особен смисъл докладът да се дава по този начин в секретна секция, когато наистина той не може да бъде коментиран и няма да стане публичен. Огромният смисъл на този доклад беше той да бъде публичен.
Това искахме ние от групата за натиск, която формирахме с колегите Методи Андреев, Валери Симеонов, Мартин Димитров и аз, и заведохме делото. Всъщност, тук е моята голяма надежда – това дело, което е на финал, очакваме решение може би в рамките на седмица – две. Искрено се надяваме, ако сме били достатъчно убедителни пред съда и бъдат уважени нашите аргументи, да бъде даден публичен достъп на всички до този доклад".
Тогава вече информацията относно замесени публични лица ще може да бъде оповестена без да се притесняваме, че ще получим между 3 и 15 години затвор, допълни Славов.
Ако докладът е бил готов още през септември, той бил ли е даден на прокуратурата и, ако не – синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете защо не са го дали на прокуратурата - пита Мартин Димитров.
Особен смисъл повече да се чака създаване на публичност на този доклад няма, каза Петър Славов и допълни:
"Защото той, в момента на изготвянето му, буквално първите дни е имало смисъл да се действа бързо, да се налагат запори, възбрани, да се предприемат адекватните мерки от юридическа гледна точка, за да се обезпечи това имущество. Тези шест месеца, които вече са минали - нали не си правим илюзии, че определени хора не са успели да надникнат все пак в този доклад. Някои хора са надникнали и може би тези, които не трябва да знаят, точно те тази информация вече са я добили.
Къде бяха Пеевски и Цонев, когато ние водихме делата за публичност на доклада на КТБ? Защо се появиха чак на този етап със законови промени, къде бяха всичките тези месеци? За да се появят чак на този етап, това е някаква игра, а не търсене на истината.
Нас ни вълнуват два въпроса - кои хора източиха КТБ, т.е. виновните да бъдат наказани и второ - част от парите да бъдат върнати", коментира Мартин Димитров.
"Интересното е, че именно тази разследваща компания в други държави, тъй като тя е международна компания със сериозна репутация е постигала доста добър процент на възвращаемост. Наистина за мен е важно, освен да видя самия доклад, да видя и договора за доклада, те. как е поставено заданието на компанията.
Ако е поставено разследвайте кои са отговорните лица, как е източвана банката, как може да се върне имуществото – тогава добре е зададено. Ако обаче е някакъв неясно формулиран въпрос – тогава не очакваме те да отговорят конкретно, след като не са попитани както трябва. Това е нещо друго, което е хубаво да се види – договорът между „Аликс партнърс” и Фондът за гарантиране на влоговете", заяви Петър Славов.
Мартин Димитров обясни, че този договор не е предоставен на никой.
Така набързо поисканото разсекретяване на доклада за КТБ едва ли ще хвърли достатъчно светлина върху случая, пък коментира по БНР заместник-председателят на парламентарната група на БСП Атанас Мерджанов.
"Самият факт, че всеки ще се надпреварва избирателно да поднася своята истина, ме кара да мисля, че твърде много ще се отдалечим от действителното решение и състоянието на проблемите", заяви той.
Мерджанов беше категоричен, че в България не може да се говори за стабилност, която е била широко прокламирана в края на миналата година.