На вниманието на висшите магистрати е поставен различният подход, използван от съдебните състави при определяне наказанието на извършители на ПТП, от които е настъпила смърт на пешеходци и най – вече аргументите, с които е обосновано приложението на условно осъждане. В искането е отбелязано, че „Предвидимото правосъдие предполага еднакво приложение на закона при сходни фактически обстоятелства“ и това налага уеднаквяване на практиката по въпроса следва ли да се отчита поведението на пострадалите пешеходци при индивидуализацията на наказанието. Сред предложените за обсъждане са и съдебните актове по делото на убитата на пешеходна пътека Лора Казанлиева.
Влиянието на данните за алкохолната концентрация на извършител на пътно транспортно произшествие при приложението на по – тежката квалификация „особено тежък случай“ е включено във втория от поставените въпроси в искането на Главния прокурор. Част от анализа са постановените присъди по делото на граничния полицай, причинил смъртта на 11-месечното дете в с. Крушевец, Бургаска област; катастрофата на бул. „Цариградско шосе“, причинена от таксиметровия шофьор, катастрофата на Великден в Симеоновград, както и причинената от Йосиф Йосифов /Йоско/ катастрофа през 2011 г. в кв.“Бояна“.
Различия в съдебната практика са установени и при освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78А НК. Според една част от съдебните състави когато при пътно транспортно произшествие са причинени телесни повреди и вреди на участвалите превозни средства на възстановяване подлежат само имуществените вреди причинени от престъплението. Тези състави изключват необходимостта от възстановяване на вредите по превозните средства и незаявените от пострадалите имуществени вреди за лечението им. Този въпрос вече е поставен на вниманието на висшите магистрати и в искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по делото на гръцкия студент Христос Боскос, причинил пътно – транспортно произшествие, от което сериозно пострада ученичка от Пловдивска езикова гимназия.