На практика е невъзможно да се въведе електронното гласуване до президентските избори, защото българските граждани нямат електронен идентификатор. Това не е реалистично очакване, защото технически е невъзможно за 3 месеца да се изгради цялата инфраструктура, върху която да стъпи електронното гласуване. Това каза пред жуналистите в парламента Антони Тренчев от „Движение България на гражданите” в РБ след гласуването в зала за закриването на секциите в чужбина, които са извън дипломатическите представителства и консулствата.
Той определи като много грешно и опасно да се прави набързо инфраструктурата за електронно гласуване, защото, по думите му, това желаят дегизираните противници на електронното гласуване – то да стане калпаво, за да се провали, а после да се говори: „Ето, ние ви казахме колко лошо ще стане като въведем дистанционно електронно гласуване, и това да стане тема табу за следващите 10 години.“
Трудно може да се вярва на добри намерения, виждате какво става в залата, коментира Тренчев. В момента вече не вярвам на добрите намерения. Ако липсата на секции ще се компенсира с електронно гласуване, ако обичат да го запишем в текстовете на закона и със срокове. И затова беше причината ние, от ДБГ, единодушно да не подкрепим редакционното предложение за закриване на секциите в чужбина. Не можеш да вървиш към ограничения на конституционни права при положение, че не си създал алтернатива, коментира той.
Тренчев каза, че досега на българите в Лондон се е налагало да чакат по 5 часа, за да упражнят правото си на вот. Ако ще има забрана за секции в чужбина извън консулствата и представителствата, то трябваше тя да влиза в сила в момента, в който има ефективно електронно гласуване. Дори и експериментално не ни решава проблема, каза още Тренчев.
Бойкот е последната стъпка, която остава. Предстоят ни важни решения. Ще видим как вървят нещата с гласуването в зала по Изборния кодекс, но предупреждавам, че ако колегите искат да избутат в тази посока РБ, вървят стремглаво натам. Не знам защо го правят, каза още Тренчев и определи случващото се в пленарна зала с гласове на партиите от мнозинството, подкрепили в програмната декларация на мнозинството точно обратните текстове, срам и позор.