"Сега"
Всеки пети студент отпада от университет
Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си. Приблизително всеки пети студент напуска висшето училище, преди да вземе диплома. Най-много прекъснали младежи има в направленията икономика, администрация и управление и филология, а най-малко - в изкуствата, спорта и военното дело. Това показват данните на просветното министерство за броя на отпадналите студенти по университети и по професионални направления, поискани няколко пъти от в. "Сега" и предоставени едва след запитване по закона за достъп до обществената информация. Използван е и регистърът на действащите и прекъснали студенти на МОН, данните в който се актуализират на определени периоди. Справката, чието изготвяне очевидно затрудни министерството, обхваща три категории студенти - напуснали по собствено желание, отстранени за определен срок и отстранени завинаги и непосещаващи (но не и прекъснали по семейни причини или поради болест). От нея става ясно, че броят на отпадналите от университет младежи през учебната 2015/2016 г. е 11 хил. души, което спрямо всички приети през миналата година младежи (58 868 души) прави 19% напуснали преждевременно системата на висшето образование.
"Труд"
Тръгват фалити на университети
Промените във висшето образование, които се правят на парче, ще поставят държавните вузове в тежка криза. „До година-две няколко държавни университета ще са изправени пред фалит“, прогнозира пред „Труд“ бившият министър на просветата Тодор Танев.
Той бе категоричен, че в момента в България има две системи за висше образование - контролирана (на държавните университети) и безконтролна, оставена на самотек (на частните). Според него съвсем скоро ще се наложи да се предприемат не оздравителни, а спасителни мерки за ключови вузове. Зам.-председателят на образователната комисия в парламента доц. Милен Михов не скри опасенията си от предстоящ хаос във висшето образование.
"Монитор"
Доплащаме 60 стотинки за стар билет
Софиянци ще могат да сменят старите билети за нови на 4 пункта до края на септември. Пътниците в градския транспорт ще трябва да доплатят по 60 стотинки на парче за всеки тикет, съобщиха от Центъра за градска мобилност. При талоните ще трябва да доплатят разликата до 12 лева каквато ще е новата цена. Започнатите "десетки" ще се сменят с чисто нови, но отново ще трябва да платим до новата цена... От 1 юни билетът в София ще струва 1,60 лева. Скок ще има и в цената на талоните за 10 пътувания. Вместо сегашните 8 лева, те ще струват 12 лева. Въвеждат се три вида нови карти за пътуване - „метро плюс” една линия на надземния градски транспорт ще струва 43 лева. Ще има тридневна карта за 10 лева. Тя ще важи за всички линии и ще можем да се возим неограничено с нея.
"Стандарт"
Нараства износът на български стоки
Износът на български стоки и услуги ще продължи да нараства и през първото полугодие на 2016 г., сочи анализ на БНБ, публикуван в първия брой за годината на "Икономически преглед". Същото важи и за вноса, но с по-бавни темпове. Това ще допринесе за свиване на търговския дефицит като процент от БВП, се казва в анализа. Най-голям дял в изнасяната продукция се пада на машините и стоките на химическата промишленост. За второто и третото тримесечие на годината се очаква ръст на износа на услуги от 2 процента, което е по-малко в сравнение с същия период на м. г. заради спада в пътуванията. Има очаквания и за намаляване на вноса на услуги на годишна база.
"24 часа"
Общини с много дългове ще са под особен надзор
Закъсали финансово общини ще бъдат под особен надзор от финансовото министерство. Ако министърът прецени, че нивото на разходите и просрочените задължения е твърде високо, ще открива процедура по оздравяване.
Тези текстове в Закона за публичните финанси предстои да бъдат гласувани на второ четене в парламента в сряда.
За такива ще се смятат онези, чиито разходи са над 15% от средните за последните 4 г., поели са ангажименти за бъдещи разходи с 50% над средните, имали са дефицит в бюджета си за 3 г. или по-ниска от средната за всички общини събираемост на местните данъци или задълженията им са повече от 5 на сто от тези за последната година.
Ако са налице три или повече от изброените условия, кметът уведомява общинския съвет и предлага да започне процедура по оздравяване. Тя може да е за период от 1 до 3 г.