Всяка година хазната губи по 400 млн. лв. от плащането на заплати в плик, съобщи бТВ.
Сега под прицела на данъчните са повече от 10 хил. фирми в цялата страна, за които има съмнения, че укриват осигуровки.
Само в София за укрити доходи и осигуровки за 5 години назад се проверяват 1900 фирми, в които по-голямата част от служителите официално са на минимална работна заплата.
Най-често нерегламентирани плащания данъчните отчитат в определени сектори – строителство, услугите и търговия. Изчисляват, че за година от така наречените „пари в плик“ за пенсии, обезщетения и здравеопазване има по 400 млн. лева по-малко.
Всеки втори, търсещ услугите на бюрото по труда във Враца например, признава, че се е съгласявал на нерегламентирани договорки с шефа си, защото, когато човек е в безизходица, се съгласява и на нередни неща.
Данъчните признават, че подобни договорки се разкриват трудно. Заплатата в плик често е от взаимен интерес – работодателят пести от осигуровки, а служителят получава по-голяма сума в брой.
Нерядко обаче става въпрос и за натиск.
Освен това подобни компромиси водят до по-малки обезщетения за болничен, за майчинство или за безработица и пречат на пенсионирането.
„Съгласието на 4-часов работен ден, например, означава човек никога да не се пенсионира“, коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров.
Сега данъчните проверяват близо 2000 работодатели в София, при които твърде голям процент работещи са на минимална заплата.
„В София човек, работещ на 8-часов работен ден, трудно можем да си представим, че получава минимална работна заплата и с нея могат да се посрещат основните жизнени нужди“, казва Бъчваров.
Ако се установят нарушения, освен че ще трябва да платят с лихвите за пет години назад, тези работодатели ще станат и клиенти на прокуратурата.