Тръгна ли си от България католическият свещеник Паоло Кортезе, или на практика бе „прогонен“. Прогонен в кавички, защото няма държавен акт.
Няма съмнение, че оттеглянето му не е доброволен акт, а е своеобразна форма на протест, изразен с присъщата на истинския духовник кротост.
Белене е мрачен ескиз от демократичния портрет на България, за съжаление. Един духовен служител на Бога дари подслон на семейство бежанци в Белене и върху него се стовари човешкото несъвършенство – заплаха за живота. Тежко разпятие на човещината ли е Белене, или срив на толерантността и притеснителен трус в човешката любов? Каква е тази „лава“, която клокочи сега в България?
А не толкова отдавна в Президентството Кортезе прие награда от г-н Плевнелиев с думите „Сега съм българин.“. Днес е вън от България. Кой вдигна ръка срещу Отеца? Кой хвърли камък по Божията любов за семейството бежанци?
Каква филтрация тече в Белене? Накъде върви държавата със знаци от Елин Пелин и Белене? Кой ще поеме политическата отговорност за незримата „Инквизиция“ на човешката солидарност?
Белене не може да е Ад за демокрацията, нито Чистилище за всеки, който не е православен. Бог е Любов. България не е низвергната Земя.
ДОСТ не приема България да е „разглобена“. Нито да е „Инквизиция“ за Демокрацията. Нито пък „Гулаг“ за толерантността и човеколюбието. Нямаме право на поглед назад и на стъпки обратно.