Днес няма софийска църква или в по-голям град, която да не е пълна с народ на Великден. Същото и по манастири и др. Някои смятат, че вярата се връща у хората след 45 години безбожие.
Дали е така, обаче?
Дали този народ пред олтара показва, че вярващите са много? Присъствието в църква на Великден и червените яйца не означават вяра в Бог, нито са израз на християнски морал.
Тези ритуали са по-скоро традиция, която съществуваше и при социализма. И тогава масово народът боядисваше яйца.
Но с посещенията в църквата беше по-различно, пише Георги Николов за e-vestnik.bg. Не, не е имало забрани, поне от края на 60-те години. Няма случаи да забранява на богомолци да ходят на църква. В България никога не е било като в СССР. Тук (с редки изключения) няма разрушени църкви, дори са строени нови.
Комунистическата власт лицемерно ухажваше и се надлъгваше с църквата. Най-хитрият номер на властта на Великден беше, че точно тази вечер пускаше късно вечер хубав американски филм по телевизията, след това концерти на западни изпълнители. За да останат хората вкъщи да гледат и да не ходят на църква.
Мамеха ги със забранените плодове на капитализма, за да ги предпазят от религията. Е, ако някой се чуди защо падна комунизмът, да не се чуди – той официално критикуваше капитализма, а го даваше на народа по малко, на части, като за примамка и за награда…
Храмът “Св. Александър Невски” в София на всеки Великден беше заграден, но по други причини. Синодът раздаваше пропуски, там се събираха дипломати от различни държави, плюс няколко автобуса гръцки туристи, каквито всяка година се изсипваха на Великденска ваканция в София и другаде из България.
Богомолците можеха да идат свободно на другия ден, в неделя да запалят свещ там. На самата служба в полунощ ходеха само хора с пропуски. И с пропуск, освен чужденците, се уреждаха бабите и дядовците, свързани с храма и силно религиозни хора, които са в постоянен контакт с църквата.
Но охраната заради чужденци имаше и положителна роля. Останалите църкви не бяха оградени и влизаше който си поиска. Десетки пъти се е случвало пияни софийски гамени да влизат по време на службата, да говорят и да се смеят на висок глас, да се подиграват на вярващите – предимно възрастни хора. Това поне в “Св. Александър Невски” не се е случвало.
След службата в полунощ улиците на София се изпълваха с хора със запалени свещи, които ходеха бавно, а милицията, която беше на крак тази нощ, следеше безмълвно, сякаш става дума за политически протест.
Днес църквите са свободни, пълни, в тях още на първия Великден след падането на Живков влязоха дори комунистическите първенци от стария режим.
Но Великден е по-скоро ритуал и традиция. И тогава, и сега Великден е преди всичко хапване, пийване, веселба, ваканция. Дефицитът на християнски морал и милосърдие е навсякъде в държавата. И в политиката, и в медиите, дори в църквата.
Някои политизират религиозния въпрос, искат лустрация в църквата, тя не била очистена от старите попове от времето на комунизма. Не е това проблемът. Пловдивският владика Николай е бил ученик по време на комунизма, не е обременен с нищо. А е карикатура на поп – ходи с часовник за 15 хил. лв. и се вози на три лимузини с еднакви номера като мутра.
Днес като че ли на българина повече му липсва образование и възпитание, а не религиозна свобода.