Председателят на ВКС Лозан Панов поиска от президента Румен Радев да сформира комисия по случая "ЦУМгейт". Писмото с призива Панов е изпратил днес до президентската институция. Панов смята, че намесата на Радев е наложителна, "тъй като в настоящата ситуация Вие бихте могли да предотвратите девалвацията на доверието към цялата институционална система на държавата", а и защото президентът подписва указа за назначаване на главния прокурор.
Ако това събитие бъде оставено без правни последици, това би довело до дълбоко накърняване на доверието на българските граждани в съдебната система, а навън, пред нашите партньори в Европейския съюз, страната ни е заплашена от имиджова катастрофа с дългосрочни последици, пише Панов.
Главният прокурор е върховният гарант за осъществяването на надзора за спазването на законите в Република България и неговият отказ да отговаря на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) във връзка с нерегламентираната му среща и липсата на каквато и да било институционална реакция, хвърля основателни съмнения за наличието на правова държава, пише още Панов.
"Когато имаме нерегламентирани контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват предварителни прокурорски проверки и които имат политически позиции в навечерието на изборите е грубо погазване на закона. Дори и у критично малкото български граждани, които все още вярват на българската съдебна власт, се породи усещането, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики. Действията на главния прокурор пораждат основателни съмнения за дефицит, а защо не и за липса, на правова държава. Без съмнение е, че това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция, каквато е прокуратурата. Нещо повече. След обявяването на срещата от единия от участниците, последвалите действия от страна на прокуратурата и неустановената истина за състоялия се разговор водят до възникването на основателни съмнения в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм", пише в писмото.
Междувременно Лозан Панов сезира обвинител номер 1 Сотир Цацаров за проверка на твърдения на адвокатка. Ирена Савова твърди, че й е предлагана "приятелска помощ" от нейни колеги за решаване на дело във Върховния касационен съд, съобщават от институцията.
Панов настоява Цацаров да разпореди проверка във връзка с изявления на юристката в статията на вестник "Труд", озаглавена "Превръщат ли се съдилищата в търговски дружества" и в телевизионно предаване. Изявленията й съдържат съмнения за корупционни действия по повод дело във ВКС, по което тя е страна.
Пред медиите адвокат Савова заявява: "...колеги или поне за такива се представят, предлагат приятелска помощ, която би могла да осигури едно справедливо, правилно и законосъобразно решение. Категорично отказахме. Ставаше въпрос за 10% от предмета на въпросното дело".
В писмото си до Цацаров, шефът на ВКС пише: "Тъй като адв. Савова очевидно познава "колегите" си, който се представят за посредници между нея и съда, обстоятелствата около исканите й 10% от предмета на делото обективно могат да бъдат установени, както и гражданите, нарушили закона, за да понесат своята отговорност".
Той излага фактите по производството пред ВКС, за което става въпрос. Делото било образувано след спор между МБАЛ "Хасково" и адвокат Ирена Савова за това дали държавната болница дължи на адвоката сумата от 516 769,10 лв. за процесуално представителство по заведено от МБАЛ "Хасково" АД гражданско дело.
Когато делото е заведено, не е бил договорен конкретен размер на възнаграждение.
Лозан Панов пояснява, че според първата и втората съдебна инстанции искът е основателен до размер на 26 531,46 лева.
Делото във ВКС е образувано въз основа на жалба, подадена от адвокат Ирена Савова. На 24 март съдебният състав се е произнесъл в рамките на компетентността си. Месец по-късно Савова е подала молба с искане за допълване на постановеното определение.
Междувременно тя е изпратила писмо до шефа на ВКС с настояване молбата й за допълване на определението да бъде разпределена на друг състав. Това било нужно с оглед избягване на съмнения в пристрастността на съда. Савова се позовава на съдържанието на писмо, получено по електронен път, с което й е изпратен текстът на определението със заличени данни и придружителен текст: "Адв. Савова, отхвърлихте топ оферта, сега четете и ревете". Писмото е изпратено от адрес vks-oficialen@mail.bg на 24.03.2017 г. в 18.57 часа.
В отговора си до адвокат Ирена Савова шефът на ВКС уточнява, че официалните адреси на електронните пощи на Върховния касационен съд са посочени на интернет страницата на съда, където се публикуват и постановените съдебни актове със заличени данни. Домейнът на Върховния касационен съд е vks.bg. Съдът няма електронна поща в mail.bg и електронната поща, от която е получено приложеното към молбата й писмо, не принадлежи на ВКС. В отговора пише, че по същество мотивите, изложени в молбата й, са за отвод на съдебния състав.
Лозан Панов посочва, че адвокат Савова би трябвало да знае, че той не е орган, който има правомощия и механизми да извършва разследване за това кой и с какви мотиви изпраща на граждани копирани от страницата на съда актове със заличени лични данни чрез електронна поща, която не е на ВКС.
На 4 май Ирена Савова е подала молба, с която е поискала отвод на съдебния състав по делото. На 12 май съдебният състави си е направил отвод. Тримата съдии мотивират отвода си с молбата на Савова, в която тя изразява съмнение в безпристрастността на съдебния състав и последвала медийна кампания. Магистратите заявяват, че считат поведението на Ирена Савова за недопустимо и далеч надхвърлящо етичните стандарти, още повече че самата тя е адвокат. Те подчертават, че честта им е засегната пряко, а доброто им е увредено. Накърнен е и авторитетът на институцията, затова си правят отвод по делото.